Бежанци от рохинджа от Мианмар съдят Meta Platforms Inc (FB.O), известна преди като Facebook, за 150 милиарда долара заради твърдения, че компанията за социални медии не е предприела действия срещу речта на омразата срещу рохинджа, която е допринесла за насилието, пише „Агенция Ройтерс“.
Американска жалба за колективен иск, подадена в Калифорния в понеделник от адвокатските кантори „Edelson PC“ и „Fields PLLC“ твърди, че неуспехите на компанията да контролира съдържанието и дизайна на нейната платформа са допринесли за насилието в реалния свят, пред което е изправена общността на рохинджа. В координирано действие британските адвокати също изпратиха уведомително писмо до офиса на Facebook в Лондон.
Facebook не отговори на искане на „Ройтерс“ за коментар относно съдебния процес. Компанията заяви, че е „твърде бавна, за да предотврати дезинформация и омраза“ в Мианмар и заяви, че оттогава е предприела стъпки за пресичане на злоупотребите с платформи в региона, включително забрана на военните от Facebook и Instagram след преврата от 1 февруари.
Говорител на хунта в Мианмар не отговори на телефонни обаждания от „Ройтерс“, която потърси коментар относно съдебния иск срещу Facebook.
През 2018 г. следователи на ООН по правата на човека казаха, че използването на Facebook е изиграло ключова роля в разпространението на реч на омразата, която подклажда насилието. Разследване на „Ройтерс“ през същата година, цитирано в жалбата на САЩ, откри повече от 1000 примера за публикации, коментари и изображения, атакуващи рохинджа и други мюсюлмани във Facebook. Почти всички бяха на основния местен език – бирмански. Инвективата включваше постове, наричащи рохинджа или други мюсюлмани кучета, червеи и изнасилвачи, предлагаше те да бъдат хранени на прасета и настояваше да бъдат застреляни или унищожени. Публикациите бяха толерирани въпреки правилата на Facebook, които изрично забраняват атакуването на етнически групи с „насилствена или дехуманизираща реч“ или сравняването им с животни.
Facebook заяви, че платформата е защитена от отговорност за съдържание, публикувано от потребители, чрез интернет закон на САЩ, известен като раздел 230, според който онлайн платформите не носят отговорност за съдържание, публикувано от трети страни. В жалбата се казва, че се стреми да приложи правото на Мианмар към исковете, ако раздел 230 бъде повдигнат като защита.
Въпреки че американските съдилища могат да прилагат чуждо право към случаи, при които предполагаемите вреди и дейността на компании са се случили в други страни, двама юридически експерти, интервюирани от „Ройтерс“, казаха, че не са знаели за успешен прецедент за позоваване на чуждо право в дела срещу компании за социални медии, където могат да се прилага защита от раздел 230.
Анупам Чандър, професор в Юридическия център на Джорджтаунския университет, каза, че позоваването на законите на Мианмар не е „неподходящо“. Но той прогнозира, че „е малко вероятно да бъде успешно“, като каза, че „би било странно Конгресът да е възпрепятствал действия съгласно законодателството на САЩ, но да им позволи да продължат съгласно чуждото законодателство“.
Повече от 730 000 мюсюлмани рохинджа избягаха от щата Ракхайн в Мианмар през август 2017 г. след военна репресия, която според бежанците включваше масови убийства и изнасилвания. Правозащитни групи документираха убийства на цивилни и опожаряване на села. Властите в Мианмар твърдят, че са се борили с бунт и отричат да извършват системни зверства.
Международният наказателен съд образува дело по обвинения в престъпления в региона. През септември федерален съдия на САЩ нареди на Facebook да пусне записи на акаунти, свързани с насилието срещу рохинджа в Мианмар, които гигантът на социалните медии беше затворил. Новият колективен иск се позовава на твърденията на разобличителката на Facebook Франсис Хауген, която се позовава на вътрешни документи тази година, че компанията не контролира злоупотребяващо съдържание в страни, където подобна реч вероятно ще причини най-много вреда. Жалбата също така цитира скорошни медийни съобщения, включително доклад на Reuters от миналия месец, че военните на Мианмар използват фалшиви акаунти в социалните медии, за да участват в това, което широко се нарича в армията „информационна битка“.
Мохамед Тахер, бежанец, живеещ в лагерите в Бангладеш, където живеят повече от милион рохинджа, каза, че Facebook е бил широко използван за разпространение на пропаганда срещу рохинджа. По телефона той коментира:
„Приветстваме този ход.“
