Който отваря училище, затваря затвор.
Мисълта на Виктор Юго е мотото на Училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ във великотърновското село Русаля. Създадено е с много любов за даровити деца от социално слаби семейства, за да им даде възможност да получат абсолютно безплатно, но качествено образование и възпитание. И да ги подготви за бъдещето, развивайки индивидуалните им силни страни.
Учениците не само учат, но и живеят на мястото. За тях се грижат десетки хора. Основателите са Анимари Димитрова и Златко Златков. Анимари разказва пред Искра.бг как е започнало всичко:
Идеята се роди след дълга работа на наш екип в домове за деца, които са лишени от родителски грижи. Говоря за периода 2002-2009 година. Имах частен театър. Дойде момент, в който започнахме да извършваме дейност в столичните домове. Служителите занимаваха малчуганите с изкуство, водиха ги по изложби, помагаха им да осигурят пари за море или обзавеждане на компютърната зала. Това ни мотивира да работим все повече и повече.
Така написали първия си проект, за което им помогнали хора от социалната сфера, а той спечелил. След това направили още 8 такива. Станали част от бита на 18 от домовете в цяла България.
Родила се и идеята за училището. В момента в него работят общо 22-ма души – учители, ментори, технически лица. Възпитаниците им са 24. Почти всички преподаватели са търновци и пътуват ежедневно, за да работят при тях. Менторите живеят на мястото и се прибират, когато имат свободни дни, защото иначе приключват със задълженията си около 22:00 часа. Тогава, когато децата са готови за сън, прочетени са им приказки и са споделили вълненията си от деня:
Менторите са хора, за които любовта към децата е по-силна от останалите им приоритети. Наясно са с нашите изисквания и нямат против да живеят при нас в работното си време.
Денят на малките хора е подобен на този на останалите деца. Пансионът и училището се намират в прекрасен двор. Сутрин се събуждат, закусват, правят физически упражнения и в 8:30 започват заниманията им. Всеки си влиза в класната стая. Имат около час и половина почивка по обяд. Хранят се, люлеят се, тичат. После имат занималня до 15:30. След това педагозите си тръгват и започва работата на менторите.
От Искра.бг питаме основателката дали сами търсят възпитаници или родителите ги откриват и изпращат най-скъпите си същества, за да се грижат за тях. Нейният отговор гласи:
Училището е много младо – на 5-6 години. В началото сами търсихме семействата. Това ставаше с подкрепата на отделите на Закрила на детето в различните региони. Вече получаваме и много запитвания. Помагаме на хората от най-бедните слоеве на обществото, защото наистина имат нужда от това.
Тази година учебното заведение се бори да получи лиценз от Министерството на образованието и науката (МОН), за да може малките хора да остават при тях до 12-ти клас. Към момента все още са основно училище, но вярват, че и това ще се промени, защото това е най-правилният път. Да ги научат, че:
Има много посоки в света. Нужно е да сме любопитни, за да ги намерим и да тръгнем по една от тях. Има много алтернативи за развитие, но каквото и да правим, то трябва да сме добри и достойни хора.
