Осигуряването на безусловен базов доход за безработни във Финландия е направило участниците в проекта по-щастливи, но не ги е направило по-активни на пазара на труда, обявиха ръководителите на двегодишната програма, предаде Би Би Си.
От януари 2017 г. до декември 2018 г. 2 000 безработни финландци получаваха безвъзмездно по 560 евро на месец. Целта бе да се провери дали тази финансова сигурност ще подпомогне хората да си намерят работа или ще им осигури допълнителна помощ, ако са непълно заети.
Докато нивата на заетост не са се подобрили, участниците са заявили, че се чувстват по-щастливи и по-малко стресирани.
Когато стартира пилотната схема през 2017 г., Финландия стана първата европейска държава, която изпробва идеята за безусловен основен доход. Тя се ръководеше от институцията за социално осигуряване Kela, финландска правителствена агенция, и включваше 2 000 произволно избрани лица, получаващи обезщетения за безработица.
Проектът незабавно привлече международния интерес – но тези резултати сега повдигат въпроси за ефективността на подобни схеми.
Универсалният основен доход, или UBI (universal basic income), означава, че всеки получава определен месечен доход, независимо от средствата си. Финландският процес беше малко по-различен, тъй като се фокусира върху безработни хора. Друг популярен вариант е „универсални основни услуги“ – където вместо да получават доход, хората се възползват от безплатно образование, здравеопазване и транспорт.
Въпреки че напоследък идеята набира популярност, идеята не е нова. Всъщност за първи път е описана в „Утопията“ на Сър Томас Мор, публикувана през 1516 г.
Подобни схеми се изпробват по целия свят. На възрастните в село в Западна Кения ще се дават по 22 долара на месец за 12 години, до 2028 г., а италианското правителство работи по въвеждането на „граждански доход“.
Поддръжниците на подобни проекти смятат, че те могат да помогнат на хората да излязат от бедността, като им даде време да кандидатстват за работа или да научат основни нови умения, което се смята за все по-важно в ерата на автоматизацията. Миска Симанайнен, една от изследователите на Kela, заяви за Би Би Си, че точно това е искало да тества финландското правителство – „дали това ще бъде начин за реформиране на системата за социална сигурност„.
Предварителните резултати от проекта показват, че макар някои хора да намират работа, те не са по-склонни да правят това, отколкото контролна група от хора, които не са получавали пари. Изследователите все още се опитват да обяснят точната причина за това, като окончателният доклад ще бъде публикуван през 2020 г.
Според анализа, който бе публикуван тази седмица, заместването на обикновените помощи с безусловен доход не е променило значително заетостта на хората, които ги получават. Те обаче са се чувствали значително по-добре – съобщили са за по-малко проблеми, свързани със здравето си, стрес и способност да се концентрират, в сравнение с хората от контролната група, които са разчитали на вече съществуващата социална система.
Получаващите безусловен доход са се чувствали и по-уверени в доброто си бъдеще и способностите си да повлияят на различни социални проблеми; при тях се регистрира и по-голям оптимизъм по отношение на шанса да си намерят работа, макар да няма обективни данни, които да оправдават този позитивен възглед.
