Онзи ден двама певци от Северна Македония изпратиха на премиера ни любовно писмо, придружено от песента „Целувката на Ана“, изпята без диалект. Само пет часа по-късно Борисов им отговори публично, което мен лично ме подразни. Аз му писах отворени писма месеци наред и веднъж не ми е отговарял.
Но да оставим встрани моята лична душевна драма.
Пиша по друг сходен повод. Онзи ден турският диктатор поздрави нашия на едно събитие, на което Борисов не присъстваше. Или поне не видимо. Странно ли е? Не.
От доста време се питаме – какво стана с компроматната атака срещу онова, което имаме за премиер? Преди няколко месеца изглеждаше сякаш тепърва ще бълват неприятни за гледане и слушане неща. Всички смятахме, че това е само началото. Че тези, които са решили да помогнат на Борисов да се сгромоляса, ще го довършат – методично и безмилостно – изнасяйки доказателства за неговата мрачна, откровено помийна същност. Доказателства, кътани бавно и старателно. Като скъпоценни жълтици.
Но всичко приключи рязко и странно. И настана тишина. Остана само една сянка на Мата Хари, която да трака с ноктите на нозете си в еротичните кошмари на Борисов.
Истината е, че тези, които пуснаха смърдащия дъх от бутилката помия не са тези, които искат да сгромолясат Борисов. Те са тези, които искат да запазят корупционните модели на управлението на тази експериментална държава. Тоест да запазят и Борисов.
Звучи идиотско, нали? Че то кое звучи неидиотско напоследък…
Атаката срещу Борисов го направи слаб, макар и да не му личи външно. А слаб Борисов е много по-удачен за задкулисната люлка на управлението, която трябва да издържа доста внушителни задници. Балансът е трудно нещо. Особено когато си лаком.
Истината е, че задкулисните играчи от ДПС, техните олигархични кръгове и партньорите от еднолична фирма ГЕРБ просто си преподписват новия дружествен договор, с който да управляват дружеството с никаква отговорност, наречено държава.
А целувката на Мата гори предателски по бодливата буза на Борисов, за да му напомня, че има задължения. Не към нас. Нито към България.
Източник: Radoslav Bimbalov
