Гледам, че скромният ми “четирихилядник” набира скорост. Пуснах този термин с идеята да отбележим усилието, което разни колеги полагат, за да стърчат в общата маса на слугинажа.
За мен четирихилядниците са настървените лъжеприказчици, драпащи нагоре към ушите на аудиторията си, за да шептят зловонни опорки, в които няма емпатия, отсъства човещина.
Четирихилядниците искат да ви внушат, че сте роби, жертви на Запада. Под прикритието на свободното слово те давят в отрова хиляди важни думи начело с безценната “истина”.
Те ви карат да се съмнявате в нуждата си от нормален свят, да се чувствате принадлежни към минало, изградено от диктатура на фалша. С лицемерната гримаса на “другата гледна точка” те ви насилват да сложите капаците на очите си и да виждате свят, в който няма различни хора. Там всички са еднакви – политически, сексуално, ментално, цивилизационно. Еднакво никакви.
В Русия четирихилядници са върхове със странни имена като Ближняя Плоская Сопка, Чачхох, Цунклята. У нас си измислят по-красиви имена – като Волгин или Карбовски.
Дали някога ще видим подреден списък с техните имена, обаче, няма никакво значение. По-важно от имената им, истински и измислени, е фактът, известен ни отдавна.
Четирихилядниците просто са върховете на низостта.
Източник: Радослав Бимбалов