МИНАЛО В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Ама естествено, че имаме пълното право да хулим опаковката на Триумфалната Арка в Париж. Можем да се подиграваме колкото искаме на чаршафите, на хвърлените пари и дори на самия покойник Кристо, понеже се срамувал да е българин като нас
Ще драскаме по Фейсбук стената си с български плам и ще гледаме към Париж от височината на панелната си софийска трибуна.
След като приключим с краткото си битие на съвременни критици, можем да се разходим из вчерашния рожденик и да разгледаме прекрасните сгради, строени векове преди да се появи нашия естетически гняв. Всъщност тези сгради не стават и за гледане.
София е пълна с достолепни произведения на архитектурата, които умират пред очите ни, в страшни мъки. Олющени, окапващи, изтъргани, съсипани, загиващи старци, които някога са приличали поне малко на онази арка в Париж, която нашият Кристо опакова посмъртно, за да провокира не само очите, но и съзнанието ни. Тази опаковка ще бъде свалено скоро. И отдолу отново ще се покаже съвършенството на миналото.
А ние тепърва имаме да научим една горчива истина. Миналото, което оцелява, се нарича бъдеще.
Източник: Радослав Бимбалов
