СИВАТА ПИХТИЯ
За по-възрастните дозировката на пропагандата е ясна – добрата стара мечка, разбудена в Кремъл, ще ни спаси от нарастващите цени, ще върне часовника бясно назад, когато сиренето беше само два вида – от 2.60 и 3.60, а ние имахме възможност да си купим цяла буца от него, заедно с щайгата домати преди да тръгнем към почивната станция в Приморско.
Надигащият се от пепелта феникс на измамното равенство ще ни прегърне в своето фалшиво безвремие. Отново може да сме в равен недоимък, еднакво сиви и безвкусни, докато мечтаем да се уредим на черно с някой долар за Кореком-а (стига да намерим кой да влезе вътре вместо нас, че следят). Ако не ни стиска за това, винаги може просто да зяпаме някой от измачканите броеве на онази “BURDA”, която майка ни е използвала за кройки, а ние сме въздишали по страниците с бельото.
Да, цветно е, почти. Но някак основателно вехто, точно каквото ние, носталгично лесните възрастни бихме попили с жажда от шепите на пропагандата. Но ме плаши цинизмът, с който надигащата се сянка на Съветския Съюз се пробутва на по-младите като бунтарски “нов ред”, който да се противопостави на “фалшивите порядки на Колективния Запад”.
В това ново хипарско движение нещата съвсем не са като на Удсток. Не само защото любовта в този новосъветски катун е само праведна, правилна, по каноните на “християнското семейство”. Там те друсат с фалшиви новини, а ти замаяно започваш да мразиш по-хората. По-различните, по-успелите, по-щастливите или по-умните.
Това не е “нов ред”. Това е брутално смазване на човешкото в човеците, което болшевиките практикуват в Русия от началото на миналия век. Превръщане на някога велик народ в сива, смрадлива пихтия.
Източник: Радослав Бимбалов
