ХА-ХА
– Хелоу, найстумитю! – ухили се Севдето и смело опъна длан към “много специалния чужденец”, който стоеше на кожения диван в кабинета на министър-председателя. Без да помръдне дори, чужденецът погледна първо ръката й, после нея. Инстинктивно се натисна към дивана, усмихна се заучено и отвърна:
– Hi
Севдето намигна свойски на преводачката, после се зае скришом да оглежда “звездата”. Беше разцъкала малко негови снимки преди срещата. Нищо общо с тях. В кабинета на шефа й стоеше един небрежно брадясал, оплешивял и ръбат мъж на средна възраст, свит в овехтяло кожено яке и напълно безлични дънки. А в Гугъл беше дори симпатичен…
– А добар ден!
Премиерът с две крачки беше стигнал до госта, за да го заплаши с протегната длан. Този път чужденецът се предаде и остави ръката му да бъде заразена или поне смачкана.
– Как е, как е? Много се радвам, че си тука!
Премиерът продължи да говори високо, бавно и отчетливо, както обикновено общуваше с хора, които не му разбират езика. За всеки случай се намеси и преводачката, а гостът любезно отговори, че и той се радва.
Борисов се отпусна в креслото си, намести малко безмилостния колан под пъпа и се нахили още по-широко:
– Начи гледал съм ти сичките филми! Голема работа си! Внуците, като им казах кой ме чака, направо се наакаха от кеф! Ха-ха!
Преводачката леко се изпоти. За неин ужас гостът кимаше с разбиране.
– Така… по същество сега. Ние тука април месец имаме избори. Затва поисках да се видиме с тебе, за да говориме да снимаш един филм… Мойте хора ме убедиха, че требе да е такъв, по действителен случай, биографичен. Ше почнеме с бедното детство. Тва са картофите в задния двор, майка ми прави циганска баница… тва не знаеш кво е, ма ша разбереш, ха-ха… после спорта, там как млата борците, след тва охранителния бизнес… там внимателно само, нема да правиме гангерстки филм, ха-ха…
Севдето се размърда притеснено на стола си, но театрално повтори:
– Ха-ха.
Премиерът изсърба шумно от кафето си, облиза устни и продължи разпалено:
– После снимаме как съм главсек на меверето, там яко преследвания с коли, престрелки, арести, тва го можеш… Много важно е да се покаже как закопчавам всичките лоши и още – как връщам подкупи все едно са развалена стока, ха-ха… медали от колегите в чужбина, такива неща…. Следтва как ставам кмет, после права партията, после избори, избори, избори… Искам да се види как ги таковам на секи избори с 200, как ми идват на крака президенти, сичките папи дето ме целуват по главата, магистралите от птичи поглед, суперкомпютъра, тръбите на газта. Задължително трябва да има малко сцени в Брюксел, как ми ръкопляскат например. И как съм победил Ковида – тука може да има некои щастливи оздравели хора, които свалят кислородната маска, а на нощното им шкафче стои моя снимка…
На “нощно шкафче” Севдето не издържа и се изкиска с “ха-ха” преди шефа. Той не я отчете, а продължи разпалено:
– Сега… няма да е зле да има жени във филма… Хубавици, като на нулануласедем, нали се сещаш? Такива, дето се опитват да ме вкарат в беля, щото са ми слаби ангелите, ха-ха…
– Ха-ха – измъчено повтори преводачката.
Гостът, необелил и дума, все повече изчезващ в кожения диван, се опита да отвори уста, но Борисов продължи на високи обороти:
– За главната роля – аз немам мноо претенции… Тоя, Пачино щеше да е супер, ама е кинта и двайсе, ха-ха… Виж там който е свободен – Робарт Дениро и той е малко дърт вече, най-добре да е оня… Скалата. Относно бюджета – проблеми няма да има – даже съм разпоредил да се вземе една субсидия, по европейска програма за селското стопанство….
В този миг гостът се наведе към преводачката, прошепна й нещо, изправи се, усмихна се и излезе бързо от кабинета. Преводачката побърза да обясни на Борисов:
– Г-н Ричи отиде до тоалетната.
Премиерът вдигна рамене. Човещинка, кво да се прави.
45 минути по-късно в кабинета беше напрегнато тихо. Борисов, Севдето и преводачката се гледаха като в стар уестърн. Накрая Севдето процеди през зъби:
– Абе, тоя май няма да се върне.
Преводачката прикрито трепереше, но подскачащите очила я издаваха. Премиерът изпуфтя. Малкото му телефонче, което нямаше кирилица и не можеше да се подслушва, заподскача на масата. Севдето погледна екранчето. Светеше в DOGAN. Тя подаде вибриращата слушалка на Борисов, а той махна с ръка на двете жени да напуснат стаята. И добави:
– И да ви кажа, тоя не е никъв Гай. Пълен гей е!
Двете се изнизаха през вратата, която се тресна върху излезлото от гърлата им в пълен синхрон, леко притеснено, напълно по служба:
– Ха-ха…
Източник: Radoslav Bimbalov
