Нови избори нагло надничат.
Цинично самовлюбени политици точат лиги да глътнат новоподлъгани безгласници в урната на бездънния си популизъм. В ролята си на супермен Бойко щедро мята сто хиляди от субсидията си на мястото на потрошени от ураган покриви. Слави го надцаква с няколко десетки хиляди, за да гаси сълзите на хора, загубили всичко в пожар.
За хората, получили тази помощ, това е безценно. Те не са свикнали на подадена ръка. Мизерстват далече от очите ни. Забелязваме ги само ако природата реши да задраска с дебел размах крехкото им съществуване. Затова дарението на политиците е манна небесна за страдалците.
Но нека бъдем откровени.
Политиците даряват от парите, получени от народа, хвалейки се пред него самия. В случая целта е да помогнат на себе си, помагайки на другите.
За Бойко това е начин на живот. Той винаги е печелил тлъст процент от това, което уж щедро оставя на хората по пътя си – пътища, спортни зали, санирани фасади.
За Слави, обаче, е ново изживяване. И преди е дарявал и помагал, но тихо и без да търси публична печалба от това – по мъжки, достойно. Сега, обаче, влиза в надпреварата за лъскане на имидж и мери популистки мускули с шампиона в тази област – астралният му предшественик Борисов.
В тази олимпиада по наглост медалите са менте. И като виснат на врата ти те превръщат от победител в удавник.
Да, нови избори нагло надничат. Но нека не забравяме нещо. Благородството започва с идеята да бръкнеш в джоба си и приключва в мига, в който решиш да спечелиш от този жест.
