Безличие
Изтърканата от нескопосано използване родна реалност ще предложи едни лишени от всякакво вълнение и смисъл президентски избори. Тази надпревара, ако изобщо може да я наричаме така, беше спечелена от Румен Радев в мига, когато той излезе от калъпа на дървена държавна статуетка и се превърна в основен враг на злодейшеството от Банкя.
Преди това всички ние обръщахме повече внимание на Първата дама и нейните незабравими прояви на провинциална принцеса. От доста време насам дори не я забелязваме, нали?
Истината е, че президентът Радев, изненадващо за мнозина, се оказа политик. Дори в съставянето на правителства той се изравни с рекордьора Борисов. И двамата са правили по три. Да не говорим, че от едно от тези служебни правителства на Радев се излюпи нещо, което има претенцията да се превърне в истински политически хищник.
Но да се върнем на президентските избори. Наистина е тъжно, че родната политическа система се затруднява да изправи достоен противник на Радев. Присъствието на Кубрат, Волен и Луна внасят известен сеир на това риалити, но няма да превърнат изборите на държавен глава в смислено състезание.
Причината за този резил сигурно се крие в евтиния страх на партиите ни. Но има и още за преглъщане. След десетилетия на заразна простащина, лакейщина и слугинаж, обществото ни се превръща в ялово котило за личности.
Източник: Radoslav Bimbalov
