Оказва се, че биоразградимите торбички могат да прекарат три години в почвата или в морето и те все още да са годни за употреба. Това показва проучване на Международния изследователски отдел за морска отпадъци на Университета в Плимут, посочи The Guardian.
При изследването са били тествани няколко вида торби – от преработваема пластмаса, два вида биоразградими и чанта за многократно ползване. Установено е, че нито една от тях не се е разградила напълно.
„Биоразградимите” торби са били „погребани” на две места – в почвата и в морето. След три години те са били в състояние да се ползват. Тази от преработваема пластмаса е оцеляла в почвата 27 месеца, но не е била в състояние да задържи никакво тегло без разкъсване.
Изследователите твърдят, че е необходима повече работа, за да се установи какво остава в природата след нейното разграждане, а също да се вземат предвид евентуалните последици за околната среда.
Проучването е публикувано в списанието Environmental Science and Technology. То повдига въпроса може ли да се разчита на биоразградимите формули? Предлагат ли те достатъчна степен на деградация и следователно реалистично решение на проблема с пластмасовите отпадъци?
„Бях наистина изумен, че някоя от чантите все още може да задържи покупки, а най-малко съм очаквал това да е биоразградима торба. Когато видите нещо етикетирано по този начин, автоматично предполагате, че ще се разпадне по-бързо от обикновените найлонови чанти. Но след три години нашето изследване показва, че не е съвсем така“, споделя ръководителят на изследването И. Напър.
Около половината използвана пластмаса се изхвърля още след първото използване и заради това отпадъкът е значителен. Въпреки въвеждането на такси за използването на найлонови торбички във Великобритания, там все още се произвеждат милиарди годишно.
Осъзнаването на проблема с „пластмасовото замърсяване“ и въздействието върху околната среда доведе до растеж на така наречените биоразградими и преработваеми варианти.
„Изследването е напомняне, че материалът не е магически и може да бъде рециклиран само в конкретни съоръжения. Важно е да се разберат разликите между термини като преработваеми, биоразградими и пластмаси за еднократна употреба“, поясни производителят на неразградената „биоразградима” торбичка „Вегуър“.
„Изхвърлянето на даден продукт в околната среда си е замърсяване. Заравянето сред природата не е преработване. Преработваемите материали могат да се преработят с пет ключови условия – микроби, кислород, влага, топлина и време“, добавят оттам.
Няма доказателства, че биоразградимите торби имат предимство пред тези от преработваема пластмаса, погледнато от екологична гледна точка.
Според проф. Ричард Томпсън от университета в Плимут, ръководител на изследването, то повдига въпроса дали обществото не е било подведено.
„Нашето проучване подчертава необходимостта от стандарти, отнасящи се до материали, които се разграждат. Необходимо е ясно очертаване на подходящия път за депониране на отпадъците“, добави той.
