„Битка за справедливост: Димитър Пецов.“ Трета част от поредицата на АКФ за институционален натиск върху журналисти

Антикорупционният фонд /АКФ/ публикува третата част от поредицата за институционалния натиск над журналисти. Те опосветиха видео с Димитър Пецов под заглавие „Битка за справедливост“. Поредицата се казва „Под прицел: три свободни пера“ и разказва три различни истории за SLAPP-дела и натиск върху журналисти в България.

Димитър Пецов е журналист на свободна практика и граждански активист от Силистра, който следи дейността на местните институции и отправя питания по Закона за достъп до обществена информация.

През 2020 г. след негово питане кой е направил дарения за областната полиция, той е спрян от полицейски патрул за проверка, а след кратко претърсване без поемни лица в колата му са открити наркотици.

„Дойде единият от полицаите и почна да ми иска документите за проверка, като ми каза да си държа ръцете на таблото, да не правя резки движения. Гледах да изпълнявам всичко, понеже си казах: тези сега аз съм ги ядосал, затова че питам за техния дарител“, разказва Димитър Пецов.

„Без много да рови, инспекторът бръкна отзад, където е жилетката ми, и веднага след това извади някакъв черен пакет. И хукна нанякъде с него.“

„Тогава още им казах: Вижте какво, това, което правите и това, което сте намерили, никой няма да го приеме за чиста монета… не е достоверно, по никакъв начин не е свързано с моите дейности, с моята личност. Целият тоя план, който го е измислил, то е прекалено!“

След десет месеца досъдебното производство срещу Пецов е прекратено, а събраните доказателства насочват към престъпление, извършено срещу него – набеждаване. И до днес прокуратурата продължава да разследва кой е подхвърлил наркотиците в колата му.

„Такова нещо, разбира се, влияе върху психиката. Шокът си остава. Опасенията, че могат да пробват нещо различно, когато вършиш разследвания, усещането, че си мишена съществува“, посочва още Пецов. 

Поредицата на АКФ „Под прицел: три свободни пера“ фокусира вниманието върху личните истории на трима журналисти, станали обект на т. нар. SLAPP дела (или дела-шамари) или други форми за институционален натиск от страна на политици, бизнесмени и други влиятелни личности. Съкращението SLAPP, в превод от английски „стратегически дела срещу публично участие“, насочва към основната цел на SLAPP делата – да сплашат критично настроени журналисти и граждански активисти и да ги откажат от публикуването на разследванията и материалите си.

В края на април Антикорупционният фонд в партньорство с Асоциацията на Европейските журналисти ще представи и обхватен правен анализ на съдебните процеси срещу журналисти в България, които носят характеристиките на SLAPP дела или дела-шамари. В анализа са описани и анализирани решенията на съда по над 50 такива дела.

Видеото е създадено в рамките на проект „Изследване на медийната свобода със специален фокус върху SLAPP делата в България“, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти в България и Антикорупционния фонд с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Съдържанието на видеото е отговорност на Антикорупционния фонд и не отразява непременно позицията на Правителството на Нидерландия, подчертаха от АКФ.