В дълбоките коридори на европейската политика се разгаря битка за бъдещето на континента, където идеите за федерална държава, Европа на отечествата с голяма автономия и прост съюз се сблъскват.
Въпреки десетилетия на дебати, обществеността остава в неизвестност относно предпочитанията на родните елити.
Чрез задълбочени анализи разкриваме скритата динамика на властта, където историческото наследство и национален суверенитет задушават визиите за Европейските съединени щати.
Разглеждането на миналото предоставя уроци, но и подчертава трудностите в изграждането на консенсус за бъдещето на Европа, което остава толкова несигурно, колкото и обещаващо.
Дипломатическата визия на френския херцог Дьо Сули от 16 век за Европа разкрива стремеж към мир чрез създаване на балансирана конфедерация. С предложение за прекратяване на конфликтите и преразпределение на границите, Сули искаше да намери решение на хаоса, като събере християнските държави в единен сенат. Въпреки благородната си цел, проектът се сблъска с препятствието да служи най-вече на интересите на Франция, което подкопа широката му подкрепа и в крайна сметка доведе до неговия неуспех.
В 17-ти век, Уилям Пен види бъдещето на Европа като обединение за мир, предлагайки революционна идея за Европейска лига, включваща дори Московия и Турция. В своето „Есе към настоящия и бъдещия мир на Европа“ (1693 г.), Пен очертава визия за структури, като Генерални щати и потенциал за Европейски парламент, който да решава с квалифицирано мнозинство от 3/4, а количеството гласове за всяка държава да се определя според икономическата и мощ.
В началото на 18-ти век, абатът Шарл Кастел очерта визия за Европа, предвиждаща мир чрез свободна търговия и политически съюз. Тази идея вдъхновява Шилер да напише “Одата на радостта”, която заедно с музиката на Бетовен по-късно се превръща в химн на обединена Европа. Кастел анализира основите на европейското единство, подчертавайки общата култура, закони и морал като съединителна сила, в контраст с други континенти Азия и Африка.
Просветителите към края на века също зоват за обединение. Жан-Жак Русо (1712-1778) подкрепя създаването на Европейска конфедерация; Джеръми Бентам (1748-1832) предлага Европейска асамблея и обща армия;
В началото на 1795, Имануел Кант представя визионерски план за глобален мир, който остава крайъгълен камък в либералната идеология. Чрез „Вечния Мир“, Кант предлага серия от революционни предложения, включително унищожаването на постоянните армии и забраната на военните актове, които биха могли да попречат на бъдещите мирни отношения. Той настоява за републиканска управленска структура и федерация на свободни държави, подчертавайки необходимостта от разделение на властите и насърчаване на международното гостоприемство. Кантовата концепция прогнозира, че правителства, отговорни пред народа си, са по-склонни да поддържат мир и процъфтяваща търговия, формирайки основата на съвременния европейски политически пейзаж.
В битката за единна Европа се намесват и „практиците“. В началото на 19 век френският император Наполеон Бонапарт тръгва със силата на оръжието, за да създава обединена, но френска Европа. За кратко време Европа успява, но прекомерната му амбиция се „счупва“ във войната с Русия. През 1812 г. неговият модел на Европа рухва. В изгнанието си на остров Света Елена, той стига до идеята за „Съединените европейски щати“ и разсъждава върху „великото европейско семейство“ с правителство, подобно на „Американския конгрес“, върху „конфедерацията на великите (европейски) народи“.
Проф. д.п.н. Тодор Галунов
За да има единение на национално ниво, трябва да има равни човешки права, гарантирани от закона (държавата), без конкуренция, а това за България значи премахване на бедността от първия ден, пожизнени стимули за демографски растеж и глобална конкурентоспособност на компаниите, които създават добавена стойност в България – описал съм подробно модела за развитие в коментара към моята профилна снимка. Едва след това можем да надградим Европейския съюз по модела на Конфедерация Швейцария…