Нова 2025 година, нова Европейска комисия – но същите стари битки, пише „Politico“. Брюксел е изправен пред ключова година на икономически и финансови предизвикателства – от съживяване на европейските пазари, за да не изостават от Китай и САЩ, до напредък в цифровите и екологичните инициативи. Ето как „Politico“ представя основните битки в областта на финансовата политика през 2025 г:
Съюзът на спестяванията и инвестициите
Дългогодишният съюз на капиталовите пазари на ЕС беше преименуван на Съюз на спестяванията и инвестициите, но промяната на името не го направи по-малко спорен.
Две големи законодателни усилия вече са в ход: преработване на правилата на ЕС за инвестиране на дребно (RIS) и опит за запълване на дупки в правилата за управление на банкови кризи (CMDI). И двете бяха размити по време на преговорите, което разочарова Комисията.
По отношение на RIS Брюксел е изправен пред труден избор: да се откаже от предложението и да го преработи или да се задоволи с разводнена версия, която вероятно скоро ще се нуждае от допълнително преразглеждане.
Междувременно усилията за съживяване на пазара за препродажба на дълг, известен като секюритизация, събуждат спомени за финансовата криза от 2008 г. Южните държави от ЕС остават предпазливи, а индустрии като застраховането, чиито огромни инвестиционни фондове Комисията иска да привлече към пазара на секюритизация, са до голяма степен безразлични.
Комисията също така обмисля идеи като консолидиране на финансовите пазари и създаване на прости инвестиционни продукти на ЕС, въпреки че много държави членки продължават да се противопоставят.
Разходи за отбрана
В продължение на години западноевропейските държави до голяма степен пренебрегваха призивите на антируските ястреби да увеличат военните си разходи.
Но нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и перспективата за второ президентство на Доналд Тръмп отново разпалиха дебатите за отбраната в ЕС. Макар че повечето държави са съгласни с необходимостта от по-силни отбранителни способности, предизвикателството е във финансирането.
Затъналите в дългове държави като Италия и Франция, които не достигат целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт, имат малко възможности да увеличат военните си бюджети, без да направят съкращения в други чувствителни области. Те предпочитат да емитират общ дълг на ЕС, за да финансират отбраната – идея, на която категорично се противопоставят фискално консервативни държави като Германия и Нидерландия. Европейската комисия трябва да измине път, който да задоволи ястребите, южните държави, които са далеч от Украйна, и хардлайнерите във фискалната сфера.
Дългосрочният бюджет на ЕС
Преговорите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС ще започнат сериозно това лято, когато Европейската комисия официално ще представи предложението си за 2028-2035 г. Макар че сумите, по които се преговаря, са незначителни, крайният резултат се разглежда като камбана за силата на дадена държава в Брюксел. В резултат на това представителите на властта в ЕС вече изчистват праха от абаците си и съставят коалиции.
Ястребово настроените източноевропейски и скандинавски страни, включително Полша и Швеция, желаят да увеличат разходите на ЕС за отбрана, докато южните страни като Италия и Гърция биха предпочели повече пари за спиране на притока на мигранти от Африка.
През 2025 г. страните от ЕС ще определят своите червени линии за преговорите. Но ако се съди по миналото, лидерите ще се карат за подробностите до 11 часа.
Огнището на зелените правила
Правилата за зелено финансиране вече бяха набелязани да доминират в дневния ред за 2025 г., като се очакваше, че измененията в Регламента за оповестяване на устойчиво финансиране ще изгладят пропуските в текста, който оказа огромно влияние върху индустрията.
Сега обаче председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен издигна бъдещите изменения на друго ниво, като обяви един мащабен „омнибус“ закон, който се очаква да обедини редица зелени правила. Пакетът вече предизвиква политически борби за това кои закони да бъдат включени, като финансовият сектор се готви за интензивна законодателна битка.
Революцията на „отворените финанси“
Законодателите обсъждат ключови финансови реформи, включително законопроект за данните за финансов достъп и правила за платежния сектор, противопоставяйки големите технологии на традиционните финанси. Законопроектът за достъп до данни ще принуди застрахователите и други финансови компании да споделят данни за клиентите си с трети страни в опит да насърчат иновациите.
Въпреки че защитниците на потребителите се опасяват от нарастващата роля на Big Tech, създателите на политики добавиха разпоредби за надзор на големите цифрови платформи, определени като „пазачи“. Не съществува обаче официална забрана за прякото им навлизане на пазара на финансови данни с цел предлагане на нови продукти.
Доставчици на платежни услуги срещу цифрови платформи
При плащанията най-голямата борба се съсредоточава върху отговорността за измами. Доставчиците на платежни услуги искат цифровите платформи да бъдат държани частично отговорни за измамите в техните системи, като се има предвид, че онлайн каналите за комуникация са се превърнали в ключов инструмент за измамниците – ход, на който онлайн платформите категорично се противопоставят.
Засега изпълнителната власт на ЕС остава неутрална, като твърди, че реформата на плащанията може да не е най-добрият начин за решаване на проблема. В резултат на това последната дума ще имат правителствата и законодателите.
