Съществуват множество скривалища, които не са в списъка на използваемите бомбоубежища, които бяха публикувани в четвъртък, коментира бившият директор на „Гражданска защита“ Андрей Иванов в ефира на „БНТ“, като уточни, че не знае каква е причината за липсващите данни.
Класификацията I и II категория е вътрешноведомствена, заяви Иванов и обясни, че е във връзка със състоянието на съоръженията и какви средства трябва да се ползват, за да бъдат пригодени системите в тях в идеален вид.
До 1992 г. е имало нормативен акт, според който във всички жилищни и обществени сгради, трябва да има защитни съоръжения, заяви Иванов. По думите му във всеки блок в комплексите, в панелните – във всеки вход има противорадиационно укритие. Друг въпрос е в какво състояние е то, тъй като поддържането му е в задълженията на етажната собственост. Според него за съжаление състоянието на голяма част не е добро.
След 1992 година подобни защитни съоръжения се правят по желание на инвеститора, тъй като отпада задълженията за тях.
През изминалите години държавата почти не е отделяла пари за съществуващите съоръжения, които са държавна и общинска собственост, отбеляза експертът. По време на войните в Ирак, Кувейт и Югославия са били отпуснати целево средства, но те са били за козметични ремонти, за осветление, за вентилационните системи. Според Иванов в убежищата могат да бъдат направени съоръжения за автономна работа и за живот по време на военни действия, по-конкретно за защита от поразяващи фактори на ядрено оръжие. Иванов уточни, че колко време може да се остане в скривалището зависи от състоянието му.
Поддръжката на бомбоубежищата е задължение на техните собственици – държавата, общините и частните. Контролът пък се изпълнява от службата „Пожарна безопасност и защита на населението“, добави Иванов.
