Само човек може да разбере друг човек. Поне за момента. Това посочи блогърът Благослав Михайлов в свой коментар за същността на човешката реч и начинът, по който тя се формира и структурира. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Когато бях студент по едно време учихме Natural Language Processing, и нещо, което много ме изуми тогава беше фактът, че празните места между думите всъщност не съществуват. Просто ги няма. Те са илюзия, която нашите мозъци ни създават.
Всеки, който си е записвал гласа и е гледал waveform-a трябва да го е забелязвал, че освен ако нарочно не правиш паузи, едно изречение е просто един голям непрекъснат звук и е трудно да кажеш къде свършват или започват отделните думи.
Единствените реални моменти на тишина са, когато човек изрича букви като п, б, т, д, к, г, защото начинът, по който тези звуци се формират е като човек събере въздух някъде в гласовия апарат и после рязко го изпусне.
Например при звукът „п“ човек събира въздух зад устните си и рязко го изпуска, при което се получава едно пукане. Но в момента, в който го събира зад устните си, гласовият апарат е изцяло тих и затова като гледаш вълната, виждаш нещо, което изглежда като пауза. Но нашите мозъци никога не го възприемат така.
Изумително е как въобще цялата човешка реч представлява просто различни начини, по които променяме формата на нашите кухини, като гърло, нос, уста и така нататък, за да си играем с въздуха по толкова много различни начини, и от това формираме някакви звуци, които предават смисъл на другите хора.
И това, че другите хора въобще могат да те разбират е истинското чудо. Защото разбирането на човешката реч не е просто разчитането на звуците, а включва супер много гадаене и изисква ти и слушателя да имате някаква форма на споделено съзнание.
За да разбереш какво някой иска да каже, ти трябва да имаш някаква идея какво той би могъл да иска да ти каже. Ти трябва на някакво ниво да емпатизираш с него, да предположиш какво може да иска този човек, което стои зад думите, които изрича.
Затова, аз мисля, че само човек може наистина да разбере друг човек. Поне за момента.“
