Санитарните кордони са една напълно валидна политическа логика. Това написа в свой коментар в социалната мрежа Facebook Благослав Михайлов. Но той подчерта, че когато се опитваш да изолираш всички, тогава ти оставаш изолираният. Ето защо:
„По въпроса със „санитарните кордони“, това си е напълно валидна политическа логика, която приемам и с която се съгласявам. Но има един много съществен проблем. Някои хора отиват твърде далеч и искат да правят кордон около всеки. Само че ако решиш да правиш санитарен кордон около всеки, то тогава де факто правиш санитарен кордон около СЕБЕ СИ.
Ако искаш да изолираш всички, тогава ти оставаш изолираният. И това не е окей, защото България е парламентарна република, което означава, че ако искаш да намалиш влиянието на дадена група (а политиката винаги е преразпределяне на влияние), то тогава трябва да събереш достатъчно силна коалиция. Това е съвсем елементарна логика, която мисля, че дори деца от детската градина ще могат да разберат.
Ако решиш, че най-големият злодей е Пеевски, ми тогава се хващаш с всеки, който не е Пеевски (а той има достатъчно врагове, както и хора, които сигурно си мечтаят да се откъснат от влиянието му), и заедно се борите срещу него. Все пак той има само 30 депутати, a останалите 210 депутати са повече дори от конституционно мнозинство. Дори ГЕРБ, които са първа политическа сила, са само 69 срещу 171.
Значи математически погледнато може. Дори най-силният може да бъде свален от всички останали, ако са достатъчно обединени. И преди да си помислите, че всички са контролирани от Пеевски… тези хора много бързо ще си променят лоялността, когато видят накъде отиват нещата. Колко хора прецакаха Доган, когато видяха, че идва новото начало? Същото ще стане и с Пеевски някой ден.
Да ама… тези били мутри, онези били копейки, трети били чалгари, четвърти комунисти… да, окей, всички са лоши, всички са маскари. Това е ясно от 130 години. Хората съкваме яко. Но ако искаш да постигаш НЕЩО, трябва да работиш с други хора. Така работи светът просто. Човек може да не си харесва шефа, или колегите, или клиентите, или който и да е друг, но когато има взаимен интерес, хората правят компромиси. Буквално целият свят се основава върху това.
Единственият избор, който имаш в парламентарната демокрация, е да търсиш коалиции. Ако не искаш да търсиш коалиции, тогава какво? Ако не искаш демократично през парламента, другият начин е насила – да започнеш да планираш въоръжен преврат или революция. Ама нали сме демократи, така че този вариант със сигурност не ни устройва.
Ми тогава правиш каквото трябва! Днес се съюзяваш с Възраждане срещу Пеевски, утре се съюзяваш с ГЕРБ срещу Възраждане. Да, може би не изглежда много „принципно“, но поне има повече смисъл отколкото да седим и да мрънкаме.
Българинът живее и умира мрънкайки, вместо да направи нещо по въпроса. И по-добре да направим нещо по въпроса скоро, защото когато дойде президентът ще ви разкаже играта на всички.“
[…] […]
[…] […]
[…] […]