Влогърът Благослав Михайлов коментира начина, по който хората възприемат света, включително и неговите икономически измерения в пост в социалната мрежа Facebook. За пример той дава инфлацията, като обяснява, че често хората забелязват покачването само на една определена стока, която купуват периодично, но не се стига до истинско изчисляване на покачването на цените като цяло.
Публикуваме анализа на Благослав Михайлов без редакторска намеса:
„Хайде да си поговорим за разликата между възприятия и реалност. Понеже популизмът и пропагандата основно се базират на това, че възприятията на хората често се разминават от емпиричната реалност, а понякога даже тези възприятия целенасочено биват моделирани (чрез трол фермите във Фейсбук, например).
Възприятията са базирани на това, което човек вижда в ежедневието си и най-вече това, което му прави силно впечатление. А пък емпиричната реалност е базирана на измервания. Едно е да боравиш със субективни усещания, друго е да боравиш с числа (за жалост на второто не се набляга достатъчно в нашата образователна система).
Нека дам пример с инфлацията. Хората формират своите възприятия за инфлация чрез преживявания, в които даден продукт, който често купуват, е покачил цената си с примерно 50% и те си казват „бреййй, виж, колко се е вдигнал този продукт“. Чрез натрупването на много ей такива микро преживявания, човек формира своите общи възприятия.
Реалността може да е по-различна, защото този продукт, който се е вдигнал с 50% може да е малка част от общото ти потребление, а други продукти са се вдигнали с различни проценти. За да установиш реално колко те е засегнала инфлацията, трябва да седнеш и да направиш една таблица с всички продукти, които пазаруваш, да сметнеш колко е относителната им тежест в общото ти потребление и да сметнеш покачването в цената им, като претеглиш всеки продукт според процента, който формира от потреблението ти. Така накрая ще знаеш точно колко те е засегнала инфлацията, до стотинката.
Е да, ама това е много сложно и на никой не му се занимава. Но реално точно това правят от НСИ, само че не правят тази сметка за всеки един от нас, а я правят за една усреднена „кошница“ от стоки и услуги. Разбира се, този подход не е перфектен и има много специфики, но е 1000 пъти по-добър от това да се доверяваш на усещанията си.
Нашите усещания често се разминават значително от числата и това е доказвано много пъти във всякакви психологически изследвания. Човек ако просто го оставиш, без никакви логически методи, той ще формира много грешни представи за реалността, защото нашите мозъци са еволюирали да обитават съвършено различна среда от тази, която обитаваме днес.
А още по-коварният начин, по който хората формират възприятията си, е общувайки с други хора. Това също е доказвано много пъти в много изследвания. Ако мнозинството около теб мисли по определен начин, то тогава и ти започваш да виждаш реалността като тях, дори и очите ти да показват друго.
Но как да разберем какво реално мислят хората около нас? Нали затова се правят социологически проучвания. Затова се правят и избори, това е цялата идея на демокрацията. Но проблемът е, когато някой целенасочено се опитва да моделира твоите възприятия за мнението на мнозинство, за да измени по този начин и твоето мнение. Това се случва изключително ефективно чрез социалните мрежи.“
