Създателят в платформата „Стража“ Благослав Михайлов публикува анализ в своя профил в социалната мрежа Facebook, в който коментира инфлацията у нас и доходите на българските граждани и как може да бъде разрешен този проблем. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Инфлацията не е истинският проблем. Истинският проблем са ниските доходи на хората. Ако покачването на доходите изпреварва инфлацията, не би имало значение колко е тя. Ако цените се вдигнат с 10%, но доходите се вдигнат с 20%, тогава реално всички сме станали по-богати. Само че в момента не е така.
Има два типа инфлация. Едната винаги е лоша, другата може понякога да бъде и хубава. Но първо да обясним елементарно механизма на инфлация. Инфлация означава покачването на цените на стоките и услугите. Цената на нещо се покачва или когато търсенето рязко се увеличи, или когато предлагането рязко спадне.
В случая на инфлацията предлагането на стоки и услуги се формира от производствения капацитет на цялата икономика, това е просто всичко, което произвеждаме и можем да произведем (или съответно да внесем отвън). Търсенето на стоки и услуги се формира от хората, които искат и могат (тоест, имат достатъчно пари) да купят нещо.
Тоест, инфлацията може да дойде по два начина. Едното се казва cost-push inflation. Тоест, поради каквито и да е причини, в икономиката има по-малко какво да купиш. Тази инфлация винаги е лоша, защото прави всички ни по-бедни. Това може да се дължи на производствени сътресения, а може да се дължи и изцяло на външни фактори, като например цените на енергийните ресурси (както е в момента). Може да се дължи на лош търговски баланс, тоест да не можем да си обезпечим вноса. Може да се дължи на огромен външен дълг, който принуждава държавата да срине цената на валутата, което срива и вноса (както реално беше 97-ма). Обичайно инфлацията идва по един от тези начини.
Другият начин се нарича demand-pull inflation. Това е кошмарът на десните, когато държавата „печата пари“ и ги раздава на хората. Тогава потребителите просто имат толкова много пари, че се опитват да купят всичко, което има. И понеже всичко вече е купено и икономиката работи на пълен капацитет, това води до покачване на цените.
В реалността не знам дали това се наблюдава много често. Обичайно когато държавите печатат пари, те ги раздават на богатите. По време на COVID действително имаше подобни мерки, но в България те бяха изключително слаби и неадекватни, а пък ние имаме от най-високата инфлация в ЕС.
Въпросът е, че demand-pull инфлацията не винаги е лоша, защото при нея реално икономиката произвежда на пълен капацитет. То това е част от условието. Потребителското търсене изпреварва капацитета на икономиката. Всички производствени ресурси са заети да произвеждат добавена стойност.
А пък при нас е точно обратното. Хем хората са бедни, хем цените постоянно се вдигат. В тези условия на мен ми се струва, че печатането на пари не е най-лошото на света, стига тези пари да отиват при хората. Тоест, по-високи пенсии, помощи или просто данъчни облекчения. Един необлагаем минимум да сложиш, това е дефицитна политика, но ще освободиш доходите на най-бедните, за да могат да бъдат вливани в икономиката.
Сега, важно е да се спомене, че в България да „печатаме пари“ означава да взимаме заеми. Но ако икономиката расте по-бързо, отколкото ни растат заемите, реално сме на печалба и то благодарение на тези заеми.
Ето елементарен пример. Въвеждаме необлагаем минимум. Това увеличава значително дефицита. Теглим заеми. Да, само че най-бедните българи вече имат доста по-високи нетни доходи. Като изхарчат тези пари, се вдигат печалбите на бизнеса, вдигат се данъчните постъпления, вдига се БВП като цяло. Всички сме по-богати, въпреки че дължим повече, то е по-малко като процент от БВП.
Ако трябва едни заеми да ги изхарчиш някак, най-добре е по този начин, вместо да ги наливаш за магистрали. Парите за магистрали някаква малка част се вливат в икономиката, останалите излитат някъде по Дубай. Всеки лев, който харчи държавата, трябва да се завърта възможно най-много пъти в българската икономика. Така реално ще сме на плюс, независимо колко заеми взимаме.“
