Блогърът и общественик Благослав Михайлов написа коментар в социалната мрежа Facebook по повод изследване на „Млада България“ за бъдещото поколение. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Преди няколко дни четох една статия за българското поколение Z, която изложи някои доста неприятни изводи, на базата на изследването „Млада България“. За мен бяха неприятни, защото аз по принцип вярвам в младите и възлагам големи надежди на моето поколение, както и на тези след нас.
Това винаги е най-голямата утеха… че колкото и зле да са нещата, никой няма да живее вечно, ще дойдат нови хора и те ще бъдат по-различни. И аз поне мисля, че почти винаги всяко следващо поколение е по-добре от предишното. Но дали Gen Z в България са по-добри от тези преди тях?
Това изследване показваше, че Gen Z са по-нетолерантни, имат по-малко интерес към изкуство, не проявяват почти никакъв интерес към обществени каузи. Не вярват на политици и на медии. Вярват само на семейството си. Притесняват се най-много от социално одобрение и от пари.
Но може би най-голямата драма за автора на статията беше, че едва 0,2% от младите слушат Молците. Повечето изглежда, че слушат чалга. Сега, аз лично нямам нищо против Молците, но не съм сигурен, че всички млади са длъжни да слушат тях или пък Мила Робърт. Между другото Мила Робърт е правила кавър на Азис, така че границата е по-размита, отколкото си мислят някои хора. Но както и да е. Ето няколко коментара:
Младите са директен резултат от старите. Всеки човек, когато е малък, подражава на по-големите, а по-късно се бунтува срещу тях. И това е естествена част от формирането на личността. И затова всеки възрастен човек нека се вгледа дълбоко в себе си и нека осъзнае, че той е част от причината за това какви са младите.
Освен това хората се променят с времето. Аз като си спомня на 18 години колко глупав бях… а сега на 28 започвам да си мисля, че може би и от мен може да стане човек. И ценностите ми са се променили на 180 от тогава. Не е изключено същите апатични млади да намерят своите каузи като станат на 30.
Но може би най-трагичното е, че… като чета какви са младите, си мисля, че те перфектно въплъщават господстващата неолиберална идеология, която може да бъде обобщена с думите на Маргарет Тачър:
„Няма такова нещо като общество. Има индивидуални мъже и жени, и има семейства. И никое правителство не може да прави нищо освен чрез хора, а хората трябва първо да се грижат за себе си.“
Нищо чудно, че младите отговарят, че вярват само на семейството си, докато имат почти нулево доверие в каквито и да е институции. Все пак обществото не съществува. Всеки се оправя сам, или му помагат родителите. Никой нищо не ти дължи. Оправяй се сам!
Нищо чудно, че младите се интересуват толкова много от пари и гледат към професии с добри доходи, вместо такива с някаква важна обществена функция. Това е светът, който им е бил оставен. Свят на все по-големи неравенства, все по-разплитаща се тъкан на обществото. Свят, който от неолиберален капитализъм започва да регресира към феодализъм.
Но има светлина в края на тунела, защото както казах, всяка личност върви своя път и осъзнава себе си по нови начини. И може би точно нещата, които са нямали досега, ще бъдат нещата, за които ще борят, когато узреят малко повече.
А дали ще започнат да слушат Молците не знам.“
