Общественикът Благослав Михайлов напомни в социалната мрежа Facebook, че някога в България е имало само две партии – либерална и консервативна. Той направи преглед на историята, полезен за много от нас и днес. Публикуваме анализа му без редакторска намеса:
„Някога в България е имало само две партии – Либерална и Консервативна. Според вас коя от двете е била по-популярна в България?
Ами ще ви го кажа така: първите избори в България се провеждат за учредителното събрание в Търново през 1879. Тогава ние българите избираме преобладаващо мнозинство от либерали, които пишат една от най-либералните и прогресивни конституции за онези времена – Търновската.
Търновската конституция значително ограничава правомощията на княза и поставя властта в ръцете на Народното събрание. Въпреки че България е била монархия, всички благороднически титли са забранени. Дава се пълна свобода на словото, забранява се всякаква цензура. Право на глас се дава на всички български мъже над 21 години, което е било УЛТРА либерално за онези времена, защото дори в много западни държави е имало имуществен ценз. Повечето западни държави махат тези ограничения в първата половина на 20-ти век.
Поради това първият ни княз Александър I Батенберг не е бил голям фен на Търновската конституция. На първите избори за ОНС през есента на 1879-та Либералната партия печели 82,28% от гласовете и вкарва 140 депутати, докато Консервативната вкарва само 30. Князът е бил толкова недоволен от това, че се моли на руския цар да му позволи да разпусне Народното събрание и да суспендира Търновската конституция.
Тогавашният руски цар Александър II (Освободител), е бил относително прогресивен и затова не е дал такова разрешение на Батенберг. Но той бива убит през 1881, след което идва неговия син Александър III, който е бил доста реакционен, и затова той дава разрешение на Батенберг да затегне положението.
Затова през 1881 княз Батенберг прави преврат, разпуска НС, суспендира конституцията и сваля либералното правителство на Петко Каравелов, след което се насрочват избори за ново Велико Народно събрание, което да приеме по-консервативна конституция. Водачите на либералната партия са арестувани и са им повдигнати обвинения. Налага се цензура на печата и избoрите се провеждат при усилено военно присъствие. В някои области даже се въвежда военно положение. Затова почти всички избрани депутати във 2ВНС са Консерватори.
Така между 1881 и 1883 се въвежда т.нар. „режим на пълномощията“, при който Батенберг управлява с укази. След това се случват много неща, но в края на краищата Търновската конституция се възстановява, но е преработена съгласно исканията на Консерваторите. Следва Съединението, сръбско-българската война. Батенберг подкрепя Съединението, по обясними причини, но на руснаците това не се харесва. Затова през 1886 има русофилски преврат, последван от контрапреврат. Накрая Батенберг абдикира и отношенията с Русия се скъсват.
Следва ново ВНС, като изборите тотално пропадат. В Монтана на ташак избират за депутат руския император Александър III. Новото ВНС избира Фердинанд за княз на България, като руският император отказва да го признае до смъртта си през 1894, но това на нас не ни дреме. И така горе-долу се постига някаква стабилност.
През 1887 се провеждат първите що-годе нормални избори след 1879-та. И знаете ли какво става тогава? Либералната партия, тогава оглавявана от Стефан Стамболов, печели 89% от местата в парламента, а Консервативната печели 11%.“
[…] Благослав Михайлов: Някога в България е имало само две … […]