Създателят на „Стража“ Благослав Михайлов написа коментар в профила си в социалната мрежа Facebook за филма „Титаник“, който е гледал за пореден път. Той прави един различен анализ на най-голямата морска катастрофа в историята и за самата лента. Публикуваме коментара му без редакторска намеса:
„Гледах Титаник за пореден път (наскоро излезна 3Д ремастеред версия по кината). Това, което всеки път не спира да ме изумява е, че Титаник действително е бил непотопяем, поне доколкото са можели да го направят по онова време. Със сигурност е бил по-непотопяем от всички други съществуващи кораби тогава. И въпреки това е потънал поради поредица от много нещастни обстоятелства, които просто са се събрали накуп (те много от тях се загатват или споменават във филма, което е готино).
Случаи като Титаник са били и все още са изключително редки. Даже до днес той остава един от най-смъртоносните морски инциденти в мирно време. И то Титаник претърпява много необичайни щети. Ако разгледате други примери за смъртоносни морски инциденти, ще забележите една тенденция. Обичайно или превозват муниции, които са се взривили при сблъсък с друг кораб, или са се подпряли на някоя плитчина.
Титаник е бил специално проектиран да устои и на двата вида най-често срещани щети. Бил е подсилен отдолу с двойно дъно, така че на каквито и скали да се подпре, е нямало да потъне. А 12-те му водустойчиви отделения са правели така, че дори при много тежък пробив на корпуса при сблъсък с друг кораб, е нямало да потъне. Това, за което Титаник не е бил проектиран, е странично обърсване с айсберг и множество малки цепнатини по продължението на корпуса. Защото това почти никога не се е случвало дотогава.
А спасителните лодки… това също е много интересно, защото филмът го представя малко сякаш компанията, за да си максимизира печалбите, нарочно е сложила по-малко лодки. Което не е точно така. Корабите тогава никога не са имали достатъчно спасителни лодки за всичките пасажери, просто защото не са им трябвали. При повечето морски инциденти корабите са потъвали достатъчно бавно, че с тези лодки да можеш да пренесеш всички хора до спасителен кораб на няколко курса. Просто в случая на Титаник, е потънал прекалено бързо, а спасителният кораб е дошъл прекалено късно. Освен това водата е била ледена, което значи, че без лодка… умираш веднага.
Но пък на мен много ми харесва как филмът представя класовия елемент. Защото действително ако ти си бил мъж от 3-та класа, шансът ти да оцелееш на Титаник е почти нулев. Докато ако си жена от 1-ва класа, шансът ти е бил почти 100%. И тук просто много се кефя на Джеймс Камерън, че е решил да представи трагедията от загубата на човешки живот като ни покаже как мъж от 3-та класа и жена от 1-ва класа се влюбват, като любовта им не може да просъществува, заради всичките тези обстоятелства.
Наистина, това супер много ми харесва като творческо решение. Всички онези хора от трета класа, които са умряли, буквално на никой не им е пукало за тях. Те дори повечето от тях, като са им събрали телата (на тези с жилетките), просто са ги хвърлили обратно в морето, докато телата на богатите, които са намерили, са ги пратили обратно на близките им. Но Джеймс Камерън те кара да се замислиш, че някой от тези бедни третокласни пасажери може да е бил любовта на живота на някой друг пасажер, за която тя цял живот ще си спомня и ще се чуди какво би било, ако той беше оцелял и беше останал с нея. Това наистина е гениално.
И последно, като говорим за творчески решения, Джеймс Камерън за да направи филма по-епичен, е променил някои неща. Като например не е представил, че всъщност когато спира тока на Титаник, хората са се намирали в пълен мрак. То затова и хората дълго време не са били сигурни дали Титаник се е разцепил на две преди да потъне, защото дори очевидците не са могли много да видят какво се случва.
Просто е било толкова тъмно, че нищо не се е виждало. В онази нощ е нямало луна.
Представете си ужаса от това. Пълен мрак. Ти си на кораб и потъваш в бездната. Дори не виждаш нищо. Навсякъде е само черно. Единствено усещаш бруталния студ, чуваш писъците на хората и ръмженето на потъващия кораб. Океанът те поглъща и потъваш 3800 метра надолу. Десетилетия по-късно Джеймс Камерън с подводницата намира твоята обувка или палто.“
