Всички постоянно чуваме, че в България данъците били ниски и, че са плоски, което много хора считат за най-справедливо. Това е лъжа. Данъците ни нито са малки, нито са плоски. Те са регресивни, тоест гърбят най-много бедните. Ето, сега ще ви го илюстрирам нагледно.
По последни данни средната заплата в София е около 2400 лева на месец. Върху нея се начисляват осигуровки:
– 14,8% пенсии
– 3,5% общо заболяване и майчинство
– 1% безработица
– 5% частен капиталов фонд
– 8% здравна каса
(малоумният аргумент, че осигуровките не били данъци, е оборен по-надолу)
Общо станаха 32,3% или около 775,20 лв. Тези осигуровки се начисляват само върху дохода ти до максималния осигурителен праг (3400 лв). Върху всичко изкарано над 3400 лв, плащаш само 10% ДДФЛ.
Осигуровките се разпределят между работник и работодател 40 на 60 (с изключение на пенсията, която е нещо от сорта на 45-55). Разликата е фиктивна, защото и двете ги внася работодателят, но едните намаляват нетната заплата, а другите не. Накрая излиза, че работникът внася 330,72 лв, а работодателят внася 454,08 лв.
След като махнеш осигуровките от брутната заплата на работника, тя става 2069,28 лв. И вече върху тази сума начисляваш така спряганият плосък данък. И в случая той възлиза на 206,93 лв. Нетната заплата излиза 1862,35 лв. Тоест между брутната и нетната заплата разликата е около 537,65 лева или около 22,4%. Не изглежда толкова зле?
Но почакайте! Брутната заплата е едно безсмислено число, което само го пише в трудовия договор. Работникът го интересува единствено колко взима чисто и се договаря за това число, а работодателят го интересува колко му е общият разход за този работник и се договаря за това число. Брутната заплата е просто една стойност, която трябва да нагласят, за да излезнат двете числа.
В случая нетното е 1862,35 лв, а общият разход на работодателя е 2854,08 лв. В случая разликата между двете е 991,73 лв или 34,75%. Тоест работодателят дава едни пари, от които 34,75% се удържат и отиват в държавата, а работникът взима останалите 65,25%. Това е реалната тежест за работниците на нашата данъчна система.
Но тъй като има максимален осигурителен доход, нашият данък реално е с 2 ставки. До 3400 лева се удържа 34,75%, а над 3400 се удържа 10%. Това е реалната ни данъчна система. Данъците не са ниски и не са плоски. Те са регресивни.
Но вие ще кажете „Не, Благо, осигуровките не са данъци“. Добре, хайде да помислим. Осигуровките се начисляват пропорционално на дохода ти и отиват за покриване на разходите на държавата. Е това не е ли буквалната дефиниция за данък? Единствено онези 5%, които отиват в капиталов фонд, не са точно данък. Те са субсидия за фондовете на мутрите, които ти удържат 4% на всяка вноска, 1% годишно и 10% когато започнат да ти изплащат пенсията. Тези проценти са уредени със закон, между другото. И много от тях реализират отрицателна доходност. Но както и да е…
Но не, осигуровките не отиват в „държавния бюджет“. Те отиват в специален фонд „Държавно обществено осигуряване“ или в „Национална здравноосигурителна каса“. И от тези фондове се издържа нашата социална система. Но хайде да погледнем бюджетите на тези фондове.
Актуализираният бюджет на ДОО, който беше приет в края на 47 НС предвижда 18,2 милиарда разходи за социалната ни система, от които 15,5 млрд само за пенсии. Но откъде идват тези пари? Осигурителните вноски са около 9,5 милиарда. Останалите 8,3 милиарда идват познайте от къде…….. от държавния бюджет. При НЗОК имаме сходна ситуация – общо разходите са 6,1 милиарда. Осигуровките са само 3,7 милиарда. Другото идва от бюджета.
Човек ще си зададе въпроса: „Ами, при положение, че така или иначе държавният бюджет покрива половината разходи, защо ни е необходимо този фонд да бъде нещо отделно и да събира отделен вид данък?“. Добър въпрос! Не е необходимо! Ако държавата махне всички осигуровки и направи просто регресивен ДДФЛ с една ставка 34,75% и втора ставка 10%, абсолютно нищо няма да се промени. Освен административната тежест, разбира се, която рязко ще падне.
Системата е измислена така единствено, защото осигуровките могат да ги променят както си искат и хората много не забелязват. Освен това така могат да поддържат регресивна данъчна система и отново, хората много не го проумяват. Примерно преди няколко години вдигнаха пенсионната осигуровка от 13,8% на 14,8%. Това е цял един процент! Но никой не обърна внимание. Ако бяха вдигнали ДДФЛ от 10% на 11% щеше да има революция, въпреки че тежестта му е много по-малка.
Как е в другите държави? В много държави има осигуровки, но обичайно са доста по-ниски, примерно нещо от сорта на 10%. По-голямата тежест е върху данъка, който в почти всички развити икономики, е прогресивен, вариращ между 10-40%. И затова в нормалните държави бедните имат по-ниска данъчна тежест. Само бившите соцрепублики имат толкова ужасна данъчна система като нашата.
Мога да говоря още и за всички други данъци, които налага българската държава, но стана много дълго.
Източник: Благослав Михайлов, Facebook
