На 7 октомври бойците на Хамас започнаха кървава атака срещу Израел, като използваха парапланери, моторни лодки и подземни тунели, за да извършат офанзива, при която загинаха близо 1200 души, а стотици други бяха върнати в Ивицата Газа като затворници, припомня „Politico“.
Почти три месеца по-късно масираното военно отмъщение на Израел се отразява в целия регион, с експлозии в Ливан и бунтовници от Йемен, които нападат кораби в Червено море. Междувременно западните държави отпускат военна помощ на Израел, като същевременно разполагат флоти за защита на търговското корабоплаване – рискувайки да се сблъскат с иранския флот.
Това е в съответствие с мрачната прогноза, направена миналата година от иранския външен министър Хосейн Амирабдолахиан, който заяви, че израелската контраофанзива в Газа означава, че „разширяването на обхвата на войната е станало неизбежно“ и че трябва да се очаква по-нататъшна ескалация в целия Близък изток.
Какво се случва?
Израелските отбранителни сили все още водят ожесточени битки за контрол над ивицата Газа в рамките на мисията, която според официални лица е насочена към унищожаване на Хамас. Войските вече са окупирали голяма част от северната част на територията с площ 365 кв. км, където живеят около 2,3 млн. палестинци, и сега засилват атаката си в южната част.
Цели квартали на гъсто населения град Газа са изравнени със земята от интензивния израелски обстрел, ракетните атаки и въздушните удари, което ги прави необитаеми. Въпреки че независимите наблюдатели до голяма степен не са допуснати, контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването твърди, че повече от 22 300 души са били убити, а според ООН 1,9 милиона души са били разселени.
По време на посещение на фронтовата линия израелският министър на отбраната Йоав Галант предупреди, че страната му е в борбата за дълго време. Той смята:
„Усещането, че скоро ще спрем, е погрешно. Без ясна победа няма да можем да живеем в Близкия изток.“
Със засилването на сухопътната атака в Газа Хамас и неговите съюзници все повече се стремят да пренесат конфликта на много по-широка арена, за да окажат натиск върху Израел.
Сет Францман, регионален анализатор на Jerusalem Post и асистент във Фондацията за защита на демокрациите, заяви:
„Иран със сигурност играе тук, опитвайки се да изолира Израел (и) САЩ и да отслаби американското влияние, като също така показва, че Израел не разполага с възможностите за възпиране, които може би е имал в миналото или поне е смятал, че има.“
Северния фронт
Във вторник взрив избухна в офис в Дахиех, южно предградие на ливанската столица Бейрут – на 130 км от границата с Израел. Хамас потвърди, че при удара е бил убит един от най-високопоставените ѝ лидери – Салех ал-Арури.
Представители на правителството в Йерусалим отказаха да потвърдят, че израелските сили стоят зад убийството, като същевременно го представиха като „хирургически удар срещу ръководството на Хамас“ и настояха, че не става въпрос за нападение срещу самия Ливан, въпреки предупреждението на служебния министър-председател на Ливан Наджиб Микати, че инцидентът рискува да въвлече страната му в по-широка регионална война.
През последните седмици напрежението между Израел и Ливан нарасна, като бойци, верни на „Хизбула“, шиитската ислямистка войнствена групировка, която контролира южната част на страната, изстреляха стотици ракети през границата. Заедно с „Хамас“ „Хизбула“ е част от ръководената от Иран „Ос на съпротивата“, която има за цел да унищожи държавата Израел.
В изявление, публикувано във вторник, иранското външно министерство заяви, че смъртта на ал-Арури, най-високопоставеният служител на Хамас, за когото е потвърдено, че е починал от 7 октомври насам, само ще окуражи съпротивата срещу Израел не само в палестинските територии, но и в целия Близък изток.
„Говорим за смъртта на високопоставен лидер на Хамас, а не на Хизбула или на [иранската] Революционна гвардия. Иран ли е този, който ще отговори? Хизбула? Хамас с ракети? Или няма да има никакъв отговор, а различните играчи ще чакат следващото убийство?“
Това пита Хелоиза Файе, изследовател във Френския институт за международни отношения. А в дългоочаквана реч в сряда вечерта лидерът на Хизбула Хасан Насрала осъди убийството, но не обяви военен отговор.
Червено море кипи
От месеци насам моряците, плаващи по тесния проток Баб-ел-Мандеб, който свързва Европа с Азия, са изправени пред нарастваща заплаха от удари с дронове, ракетни атаки и дори отвличания от страна на подкрепяните от Иран бойци хути, действащи край бреговете на Йемен.
Движението на хутите, шиитска войнствена група, подкрепяна от Иран в йеменската гражданска война срещу Саудитска Арабия и нейните местни съюзници, настоява, че е насочено само към кораби, свързани с Израел, в опит да го притисне да прекрати войната в Газа. Въпреки това по натоварения търговски път от Суецкия канал през Червено море десетки търговски кораби са станали обект на нападения или са се забавили, което е принудило западните държави да се намесят.
През уикенда военноморските сили на САЩ съобщиха, че са прихванали две противокорабни ракети и са потопили три лодки с бойци на хутите при опит за отвличане на контейнеровоза „Maersk Hangzhou“. Датският корабен гигант Maersk заяви във вторник, че ще спре всички транзитни преминавания през Червено море до второ нареждане, следвайки редица други товарни лайнери; енергийният гигант BP също преустановява пътуванията през региона.
В сряда хутите атакуваха контейнеровоз CMA CGM Tage, пътуващ за Израел, според военния говорител на групировката Яхия Сареа. Той добави:
„Всяко нападение от страна на САЩ няма да мине без отговор или наказание.“
„Разумното решение е това, до което мисля, че сега стигат по-голямата част от товародателите, а именно да преминат транзитно през нос Добра надежда“, изтъква Марко Форджоне, генерален директор на Института за износ и международна търговия.
„Но това само по себе си не е лишено от тежки последици, тъй като се удължава времето за плаване с до две седмици, добавя над 1 милион паунда към пътуването, а освен това съществуват и рискове, особено в Западна Африка, от пиратство.“
Въпреки това Джон Стоупърт, старши мениджър в Международната камара по корабоплаване, отбеляза, че макар „да е имало смущения“ и „разбираема нервност при преминаването през тези маршрути… търговията продължава да тече“. Той коментира:
„Основен фактор за това е наличието на военни средства, ангажирани със защитата на корабоплаването от тези атаки.“
Според Форджоне последиците от прекъсването, особено повишаването на цените, което ще засегне потребителите, ще се видят „през следващите няколко седмици“. Петролните и газовите пазари също рискуват да понесат удар – цената на еталонния суров петрол тип „Брент“ се повиши с 3% до 78,22 долара за барел в сряда. През Червено море преминават почти 10 % от световния петрол и 7 % от природния газ.
Западният отговор
В сряда вечерта САЩ, Австралия, Бахрейн, Белгия, Канада, Дания, Германия, Италия, Япония, Нидерландия, Нова Зеландия и Обединеното кралство поставиха ултиматум, в който нарекоха нападенията на хутите „незаконни, неприемливи и дълбоко дестабилизиращи“, но само с неясни заплахи за действия. В изявлениет осе казва:
„Призоваваме за незабавно прекратяване на тези незаконни нападения и освобождаване на незаконно задържаните кораби и екипажи. Хутите ще понесат отговорността за последствията, ако продължат да застрашават живота на хората, световната икономика и свободното движение на търговските потоци в критичните за региона водни пътища.“
Въпреки слабите думи САЩ вече нанесоха удари по бойци от подкрепяни от Иран групировки като „Катаеб Хизбула“ в Ирак и Сирия, след като те извършиха нападения с дронове, при които пострада американски персонал.
Предположението в Лондон е, че въздушните удари срещу хутите – ако се стигне дотам – ще бъдат ръководени от САЩ, а Обединеното кралство ще бъде партньор. Други държави също биха могли да се включат.
Двама френски служители заявиха, че Париж не обмисля въздушни удари. Позицията на страната е да се придържа към самозащита и това не се е променило, каза единият от тях. Министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Лекорну потвърди тази оценка, като заяви във вторник, че „продължаваме да действаме в рамките на самозащитата“. Файе, изследовател от мозъчния тръст, пита:
„Дали Франция, която толкова се гордее с третия си път и с позицията си на балансираща сила, би била готова да се присъедини към американско-британска коалиция?“
Иран е в центъра на вниманието
Усилията на Иран да използва своите пълномощници в подмолна битка както срещу Израел, така и срещу Запада, изглежда са в ход, а конфликтът вече провали дългоочакваното споразумение за сигурност между Израел и Саудитска Арабия.
„От 1979 г. насам Иран провежда асиметричен прокси тероризъм, при който се опитва да постигне целите на външната си политика, като прехвърля последствията, контраударите, върху някой друг – обикновено араби“, казва Брадли Боуман, старши директор на Вашингтонския център за военна и политическа власт. „Една все по-ефективна регионална архитектура за сигурност, каквато се опитват да изградят САЩ и Саудитска Арабия, е кошмар за Иран, който подобно на хулиган на детската площадка иска да държи всички останали деца разделени и разсеяни.“
Въпреки пламенната реторика на Иран, той се въздържа да обяви тотална война на враговете си или да нанесе масови поражения на западните сили в региона – което според експерти отразява факта, че би бил превъзхождан в конвенционален конфликт. Алекс Ватанка, директор на иранската програма на Института за Близкия изток, заяви:
„Нито Иран, нито САЩ, нито Израел са готови за такава голяма война. Израел е ядрена държава, Иран е държава на ядрения праг – и САЩ говорят сами за себе си на този фронт.“
Израел може би залага на дълга борба в Газа, но Иран се опитва да превърне конфликта в глобален, добави той.
„Никой не иска война, така че и двете страни залагат на дългосрочната перспектива, надявайки се да убият другия чрез хиляди удари.“
