Когато Китай обяви изненадващо споразумение за възстановяване на връзките между Саудитска Арабия и Иран тази година, това беше сигнал за желанието на Пекин да бъде дипломатически тежък фактор в Близкия изток, съобщава „Агенция Ройтерс“.
Кризата в Израел и Газа заплашва да разкрие границите на тази амбиция. След споразумението между Саудитска Арабия и Иран през март, за което Китай посредничи, китайските медии приветстваха нарастващия авторитет на Пекин в региона, в който дълго време доминираше Вашингтон. Уан И, висшият дипломат на Китай, заяви, че страната ще продължи да играе конструктивна роля в решаването на глобалните „горещи въпроси“.
Но след убийството на повече от 900 израелци при координирани нападения на ислямската групировка Хамас, реакцията на Китай беше приглушена.
Говорителката на външното министерство многократно спря да осъжда Хамас, като вместо това призова за деескалация и за това Израел и Палестина да се стремят към двудържавно решение за независима Палестина. Китайският лидер Си Дзинпин запази мълчание по въпроса. Бил Фигероа, доцент в университета в Гронинген, Нидерландия, и експерт по отношенията между Китай и Близкия изток, коментира:
„Със сигурност това прави дупка в пропагандата … на Китай като масивен играч в Близкия изток.“
Неутралитетът на Китай предизвика критики от страна на американски и израелски официални лица, като според някои от тях той подкопава претенциите на Пекин да бъде безпристрастен мирен посредник в региона.
Това не бива да е изненада, смятат анализатори. Китайската дипломация отдавна избягва да рискува, а разрастващият се конфликт между Израел и Хамас поставя дипломатите ѝ в трудна ситуация, като се има предвид историческата подкрепа на Китай за палестинците и съперничеството му със Съединените щати.
„Дадохме ясно да се разбере, че Китай е силно обезпокоен от продължаващата ескалация на палестинско-израелския конфликт и настоятелно призовава всички засегнати страни незабавно да прекратят огъня и да спрат сраженията. Китай е готов да поддържа комуникация с всички страни и да полага непрестанни усилия за мир и стабилност в Близкия изток“, заяви във вторник говорителят на външното министерство Ван Уенбин.
Палестинска чувствителност
След края на близо тригодишното блокиране на Китай поради COVID, Си започна дипломатически натиск, целящ да се противопостави на Съединените щати и техните съюзници, които според него се стремят да ограничат и потиснат страната му.
Пекин задълбочи съюзите си с многостранни групи, ръководени от незападни държави, като например блока на държавите БРИКС, като същевременно се придържа по-тясно към Русия въпреки инвазията ѝ в Украйна и укрепва връзките си с държавите от Близкия изток и Глобалния юг.
Въпреки че има шанс да надгради върху успеха си в иранско-саудитските отношения, малко вероятно е Китай да се ангажира дълбоко в настоящата криза. Един от факторите е дългогодишната политика на ненамеса, която понякога може да влезе в противоречие с целта на Китай да действа като велика сила на световната сцена. Стив Цанг, директор на Китайския институт SOAS в Лондон, уточнява:
„Китай под ръководството на Си Дзинпин иска да бъде уважаван и да му се възхищават навсякъде, включително и в Близкия изток, но в крайна сметка не желае да направи това, което ще е необходимо, за да разреши наистина трудните въпроси на регионалната сигурност. Той се стреми към най-ниско висящите плодове и в общи линии спира дотам.“
Китай и преди е работил по израелско-палестинските въпроси. През последната година специалният пратеник на Китай за Близкия изток, Джай Дзюн, е ангажирал официални лица от Израел и Палестинската власт – която управлява в окупирания Западен бряг – както и от Арабската лига и ЕС, за да обсъдят решение за две държави и признаване на Палестина в ООН. Но дългогодишните регионални отношения на Китай, включително с палестинците, ограничават възможностите му.
Някои китайски учени наскоро разкритикуваха маргинализирането на палестинците и ръководеното от САЩ споразумение за нормализиране на връзките между Саудитска Арабия и Израел като основни причини, подхранващи кризата.
„Най-важният външен фактор, който стои зад израелско-палестинския конфликт, е опитът на Съединените щати да приложат споразуменията от Абрахам“, пише Лю Жунмин, професор в Института за близкоизточни изследвания към Шанхайския университет за международни изследвания, в интервю, публикувано от китайска медия. Той допълва:
„Постигането на мир в региона на Близкия изток и справедливото уреждане на въпроса за Палестина са неразделни.“
Ограничение за поемане на риск
Осъждането на Хамас може да постави Китай в противоречие и с Русия и Иран.
„Не е ясно кой стои зад Хамас и е много вероятно това да е партньор(к)и на Китай“, казва Юн Сун, директор на Китайската програма в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон.
„Русия има полза в смисъл, че САЩ ще бъдат разсеяни, а Иран е вероятен кандидат. Това, че Китай осъжда атаката, означава също така, че Китай ще бъде задължен да предприеме действия, ако и когато виновникът бъде посочен.“
Въпреки че Китай е една от малкото страни, които имат влияние върху Иран – планираните инвестиции в страната през следващите десетилетия възлизат на близо 400 млрд. долара – в Израел има скептицизъм по отношение на това, че Пекин ще се намеси. Тувия Геринг, изследовател на Китай в Института за изследвания на националната сигурност в Израел, обяснява:
„Китай не използва гласа си, силата си на международната сцена, за да промени нещата към по-добро.“
Вносът на петрол и инвестициите на азиатския гигант в Близкия изток, включително в телекомуникации и инфраструктура като част от инициативата на Си „Пояс и път“, означават, че Пекин желае мир, но има ясни граници на готовността на Си да поема рискове. Жан-Луп Самаан, старши научен сътрудник в Института за Близкия изток към Националния университет на Сингапур, изтъква:
„Китай е много успешен в една стабилна среда в Близкия изток, когато е възможно да посредничи за споразумения за помирение между Саудитска Арабия и Иран.“
„Но когато става въпрос за управление на конфликти, ситуацията е съвсем различна“, допълва Самаан и уточнява:
„Не мисля, че Китай някога е искал да играе тази роля.“
