Служебният кабинет са довели до забавяне на ръста на икономиката в страната. Това става ясно от новата макроикономическа прогноза на БНБ. Спрямо очакванията си от месец юни Централната банка е намалила с 0,2% прогнозния ръст на Брутния вътрешен продукт /БВП/ за тази година до 3,9%. Това основно се дължи на отлагане на изпълнението на финансирани с национални средства инфраструктурни проекти, както и на по-слабото усвояване през настоящата година на средства по програмите на ЕС, свързани с инвестиции, посочват от БНБ.
След спирането на поръчки и плащания от служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова, това е отразило огромно влияние на икономиката. Предвид развитието на конюнктурните индикатори очакваме през втората половина на годината фирмите да останат по-предпазливи по отношение на разходите си за инвестиции, посочват от БНБ. Същевременно за някои от частните инвестиции, които в прогнозата от юни се предвиждаше да бъдат финансирани през 2021 година със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, е направено допускане, че ще бъдат осъществени през следващи години, посочват от централната банка.
България е предпоследната страна от Европейския съюз, която внесе своя План за възстановяване за одобрение и може да не получим пари по него до края на 2021 година, което също води до забавяне на икономиката.
Според базовия сценарий на БНБ ръстът на БВП през тази година ще бъде 3,9%, през 2022 година – 4,7%, а през 2023 година – 3,8%. Очакваната инфлация в базовия сценарий за 2021 година е 3,8%.
Но от централната банка подчертават, че в прогнозата не е включено решението на КЕВР за увеличение на цената на природния газ от началото на октомври с 36%. А инфлацията ще бъде значително над заложената в базовия сценарий при по-продължително и по-голямо покачване на цените на суровините, както и при поскъпване на газ, ток и парно.
Основните рискове за реализиране на базовия сценарий на БНБ за икономиката на страната е разпространението на COVID-19 у нас и в света и свързаните с него ограничителни мерки, както и предстоящите избори, които биха могли да доведат до забавяне на изпълнението на заложените в прогнозата инвестиции на правителството и фирмите, става ясно от анализа на централната банка.
От БНБ посочват, че вероятността да се случи базовият сценарий в прогнозата е само 20%. А има 60% вероятност ръстът на БВП през тази година да е в интервала от 3,3% до 5,5%. Има и 60% вероятност инфлацията в края на 2021 година да е в интервала от 3,6% до 4,5%, посочват от БНБ. А последните данни показват, че вървим към по-негативния сценарий на развитие на икономиката.
