На опашките за хляб се заформят физически схватки, пише „Асошиейтед прес“. Жителите чакат часове за галон солена вода, която ги разболява. Краста, диария и респираторни инфекции разкъсват пренаселените приюти. А някои семейства са изправени пред дилемата да избират кой от членовете да яде.
„Децата ми плачат, защото са гладни, уморени и не могат да използват тоалетната“, сопдели Сузан Уахиди, хуманитарна работничка и майка на пет деца в приют на ООН в централния град Деир ал-Балах, където стотици хора споделят една тоалетна. Жената е отчаяна: „Нямам нищо за тях.“
С войната Израел-„Хамас“, намираща се в своя втори месец и с повече от 10 000 души, убити в Газа, хванати в капан цивилни се борят да оцелеят без електричество или течаща вода. Палестинците, които успяха да избягат от сухопътната инвазия на Израел в Северна Газа, сега се сблъскват с недостиг на храна и лекарства на юг и не се вижда краят на войната, предизвикана от смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври.
Над половин милион разселени хора са се натъпкали в болници и училища на ООН, превърнати в приюти на юг. Училищата – пренаселени, затрупани с боклук, гъмжащи от мухи – се превърнаха в развъдник на инфекциозни болести.
От началото на войната няколкостотин камиона с помощ са влезли в Газа през южния пропускателен пункт „Рафа“, но хуманитарните организации признават, че това е капка в океана от нужда. За повечето хора всеки ден се е превърнал в тежък цикъл на търсене на хляб и вода и чакане на опашки.
Чувството на отчаяние обтегна сплотеното общество в Газа, което претърпява десетилетия на конфликт, преживя четири войни с Израел и беше свидетел на 16-годишна блокада, откакто „Хамас“ завзе властта от съперничещите палестински сили.
Някои палестинци дори изляха гнева си срещу „Хамас“, като крещяха обиди към служители или биеха полицаи в сцени, които бяха невъзможни само преди месец, уверяват свидетели. Юсеф Хамаш, работник в хуманитарна помощ към Норвежкия съвет за бежанците в южния град Хан Юнис разказва:
„Където и да отидете, виждате напрежение в очите на хората. Може да се каже, че те се намират в точка на пречупване.“
Рафтовете на супермаркетите са почти празни. Пекарните затвориха заради липса на брашно и гориво за фурните. Земеделските земи в Газа са предимно недостъпни и има малко пазари за продукция освен лук и портокали. Семействата готвят леща на малки огньове по улиците. 28-годишният фотограф Ахмад Кандж, който намираме в приют в южния град Рафа, заяви:
„Чуваш деца да плачат през нощта за сладкиши и топла храна. Не мога да спя.“
Много хора казват, че са изкарали седмици без месо, яйца или мляко и сега живеят на едно хранене на ден. Алиа Заки, говорител на Световната програма по храните на ООН, обяснява:
„Има реална заплаха от недохранване и гладуване на хората.“
По думите ѝ, това, което хуманитарните работници наричат продоволствена несигурност, е новата база за 2,3-милионното население на Газа.
Прочутите ястия от Газа като jazar ahmar – сочни червени моркови, пълнени със смляно агнешко и ориз – са далечен спомен, заменен от фурми и пакетирани бисквити. Дори такива се намират трудно.
Всеки ден семействата изпращат своя най-напорист роднина преди зори в една от малкото пекарни, които все още работят. Някои вземат ножове и пръчки – казват, че трябва да се подготвят да се защитят, ако бъдат нападнати, като спорадично избухват спречквания на опашките за хляб и вода. 59-годишната Етаф Джамала, която бяга от град Газа за южния град Дейр ал-Балах, където тя спи в пълните зали на болница с 15 членове на семейството си, споделя:
„Изпращам синовете си в пекарните и осем часа по-късно те се връщат със синини, а понякога дори без хляб.“
Друга жена сподели пред „Асошиейтед прес“, че нейният племенник, 27-годишен баща на пет деца в градския бежански лагер Джабалия в Северна Газа, е бил намушкан в гърба с кухненски нож, след като е бил обвинен, че се е прередил на опашката за вода. Жената, която говори с медията при условие за запазване на анонимност поради страх от репресии, разказва:
„Наложи се да му се направят десетки шевове.“
Насилието разтърси малката територия, където фамилните имена са свързани със статуса на общността и дори дребни недискретности могат да бъдат преекспонирани в очите на обществеността. Жулиет Тума, говорител на агенцията на ООН за палестинските бежанци, коментира:
„Социалната структура, с която Газа беше известна, се разпада поради безпокойството, несигурността и загубата.“
Израел спря водата за Газа малко след атаката на „Хамас“, заявявайки, че пълната му обсада ще бъде вдигната, едва след като екстремистите освободят около 240-те заложници, които са заловили. Оттогава Израел пусна тръбопроводи към центъра и юга, но няма гориво за изпомпване или пречистване на водата. Крановете пресъхват.
Тези, които не могат да намерят или да си позволят бутилирана вода, разчитат на солена, нефилтрирана кладенческа вода, която според лекарите причинява диария и сериозни стомашно-чревни инфекции.
„Не мога да разпозная собствения си син“, притеснена е Фади Ихязи. 3-годишното дете е загубило 5 килограма само за две седмици, обясни майката, и е диагностицирано с хронична чревна инфекция.
„Преди войната той имаше най-сладкото бебешко лице“, спомня си Ихязи, но сега устните му са напукани, лицето му е жълтеникаво, очите му са хлътнали.
В приютите липсата на вода затруднява поддържането дори на елементарна хигиена, изтъква д-р Али ал-Ухиси, който лекува пациенти в един в Дейр ал-Балах. Въшките и варицелата са се разпространили, продължи той, а само в сряда сутринта лекарят лекува четири случая на менингит. Тази седмица той е видял поне още 20 случая на чернодробна инфекция хепатит А. Специалистът допълва:
„Това, което ме тревожи, е, че знам, че виждам малка част от общия брой случаи в приюта.“
За повечето заболявания няма лечение – цинковите таблетки и оралните рехидратиращи соли изчезнаха през първата седмица на войната. Разочарованите пациенти нападат лекари, признава Ал-Ухиси, който описа, че е бил бит тази седмица от пациент, който се нуждаел от инжекция.
44-годишната Садея Абу Харбейд каза, че е пропуснала химиотерапия за рака на гърдата си през втората седмица от войната и не може да намери болкоуспокояващи. Без редовно лечение, казва тя, шансовете ѝ за оцеляване са слаби. жента почти не яде, като избира да даде по-голямата част от малкото храна, с която разполага, на 2-годишното си дете. И добавя:
„Това съществуване е унижение.“
В Газа се разиграват редки сцени на несъгласие. Някои палестинци открито оспорват авторитета на „Хамас“, който отдавна управлява анклава с желязна ръка. Четирима палестинци в Газа говориха с „Асошиейтед прес“ при условие за анонимност от страх от репресии за това, което са видели.
Мъж, който беше разкрит от офицер на „Хамас“, че се е прередил на опашката за хляб, взел стол и го разбил в главата си, според хуманитарния работник на опашката. В друг район гневни тълпи хвърляха камъни по полицията на „Хамас“, която прерязала пред тях водопровода и ги налагала с юмруци, докато не се разпръснали, според журналист, който станал свидетел на случилото се.
През последните няколко нощи в град Газа ракетите на „Хамас“, летящи отгоре към Израел, предизвикаха изблици на гняв от убежище на ООН. Посред нощ стотици хора са крещели обиди срещу „Хамас“ и са викали, че искат войната да свърши, според 28-годишен младеж, който спи в палатка там със семейството си. А по време на телевизионна пресконференция във вторник млад мъж със замаяно изражение и превързана китка си проби път през тълпата, прекъсвайки речта на Ияд Бозум, говорител на управляваното от „Хамас“ вътрешно министерство. Разтърсвайки ранената си ръка, мъжът извика:
„Нека Бог да ви търси сметка, „Хамас“!“
Бъдещето на Газа остава несигурно, докато израелските танкове гърмят по призрачните улици на град Газа с цел да свалят Хамас. Палестинците казват, че никога няма да бъде същото. 16-годишният Джехад Гандур, който е избягал в Рафа е на мнение:
„Газа, която познавам, сега е само спомен. Не са останали места или нещо, което познавам.“
