Обединените арабски емирства /OAE/ обмислят създаването на многомилиарден фонд за насърчаване на инвестициите в чиста енергия по света, който планират да разкрият на тазгодишните преговори на ООН за климата в Дубай, твърдят запознати с плана, цитирани от „Politico“.
Според седем души, запознати с разговорите, фондът може да възлиза на десетки милиарди долари, като значителна част от средствата ще бъдат осигурени от държавните резерви на ОАЕ. Представител на правителството на Г-7 заяви, че пратеници на богатата на петрол близкоизточна държава са споменали на четири очи идеята за фонд от поне 25 млрд. долара.
„Това е главозамайваща цифра“, заяви един от хората, запознати с концепцията.
Създаването на фонда би било едно от най-големите досега спонсорирани от държавата финансови усилия за подпомагане на държавите в борбата с изменението на климата. ОАЕ и главният изпълнителен директор на Abu Dhabi National Oil Co. Султан ал-Джабер, който ръководи преговорите за климата, са критикувани от защитници на околната среда и някои американски и европейски законодатели за това, че са домакини на международната среща, въпреки че са един от най-големите вносители на парникови газове в света.
Срещата на върха, известна като COP28, започва на 30 ноември. Фондът ще помогне да се запълни финансовата пропаст, за да се пренасочат енергийните икономики на държавите към отказ от изкопаеми горива с цел постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до средата на века. Експертите твърдят, че за да се избегнат катастрофалните и необратими последици от изменението на климата, ще са необходими разходи в размер на трилиони долари.
Във Вашингтон републиканците в Конгреса се заканиха да блокират всички усилия на САЩ да изпълнят обещанието на президента Джо Байдън да допринасят с 11 милиарда долара годишно за международните усилия за финансиране на борбата с изменението на климата.
Инициативата на ОАЕ обаче няма да успее да запълни други пропуски в системата, най-вече необходимостта от агресивно предоставяне на средства за изчистване на икономиките на по-малко богатите държави, които са от решаващо значение за стабилизиране на бързо затоплящия се климат в света.
Хората, с които „Politico“ разговаря във връзка с фонда, получиха анонимност, за да обсъдят поверителния въпрос. Екипът на ОАЕ, който организира срещата на върха за климата, отказа да коментира. Въпреки че точният му дизайн не е уточнен, един човек, който е видял плана на ОАЕ, описва инициативата като инвестиционен фонд за разработване на проекти за преход към по-добър климат по целия свят, вариращи от по-екологично производство на цимент до чиста енергия и инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства.
Според лицето целта на фонда е да помогне за привличането на огромни количества частен капитал за инициативи, благоприятни за климата. Предишните програми са били разглеждани като твърде разпръснати и твърде малки, за да могат да пренасочат по-широкия финансов сектор към инвестиране в постигането на правителствените цели за нулеви емисии.
Но фокусът на фонда върху инвестициите по пазарни цени рискува да създаде напрежение с богатите правителства в САЩ и Европа, които очакват ОАЕ да се присъединят към техния клуб на донори, и с най-бедните страни в света, които може да се окажат неспособни да се конкурират за финансиране на собствените си проекти.
Богатите на петрол ОАЕ са подложени на натиск да използват богатството си, за да подпомогнат подготовката на най-бедните страни в света за адаптиране към изменението на климата, което е причинено предимно от богатите и развити икономики. Специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери открито настоява страната от Персийския залив да се присъедини към списъка на държавите, които са донори в областта на климата.
Експертите по финансирането на борбата с изменението на климата и длъжностните лица от страните с ниски доходи обаче се опасяват, че този фонд ще вложи парични средства в печеливши проекти предимно в Северна Америка, Австралия и Европа, а не в по-рискови икономики в Африка и Южна Азия, които изпитват огромен недостиг на средства за чиста енергия.
Правителствен служител от Г-7 заяви, че предлагането на финансиране с по-ниски от пазарните лихви – известно като „преференциално“ финансиране – не е обичайно за домакина на срещата на върха.
Преобладаващото мнение на правителството на ОАЕ и на държавните инвестиционни фондове е, че всичко, което е по-малко от търговските условия, е благотворителност и не трябва да бъде приоритет. Това изтъкна вторият човек, запознат с обсъжданията на фонда.
Според трима други коментатори, правителството на Абу Даби, едно от седемте емирства в ОАЕ, обмисля фондът да се основава изцяло на търговски условия. Това не се харесва на защитниците на по-слабо развитите страни. Мадлен Диуф Сар, сенегалски служител, който председателства група, представляваща 46 от най-бедните страни в света, изтъкна:
„Не става въпрос само за финансиране, а за справедливост и признаване на огромните различия, които се засилват от изменението на климата. Финансирането на преференциални цени е от съществено значение за разкриване на възможности за нашите страни да преминат към по-чисти и устойчиви енергийни източници.“
Лицето, което е видяло плана, заяви, че ОАЕ обмислят мерки в рамките на този фонд за насърчаване на инвестициите в по-бедни страни, където възвръщаемостта на инвеститорите е по-малко сигурна. ОАЕ са назначили дългогодишния служител на Световната банка Самир Сюлейманов за ръководител на програмата за финансиране на борбата с изменението на климата. Той идва от сферата на финансирането на развитието, което кара някои хора да бъдат оптимистично настроени, че ОАЕ могат да осигурят повече средства за развиващите се страни. Много от тези развиващи се страни са поставили ангажиментите си за намаляване на собствените си емисии в зависимост от достъпа до евтино финансиране, но те отдавна се борят да привлекат интереса на частния сектор към инвестиции в чиста енергия. Ситуацията се влоши след пандемията, съчетана с глобалните енергийни и продоволствени кризи, които докараха голяма част от развиващите се страни до по-дълбоки дългови затруднения.
„Предлагането на безвъзмездни средства не е единственият начин за насочване на финансирането към такива страни“, категоричен е представителят на Г-7. По думите му други варианти за насърчаване на инвестициите в традиционно по-рискови среди включват гаранции по заеми, заемане на вторична позиция при изплащане на инвестиции с множество кредитори или фиксиране на лихвените проценти за по-дълъг срок на заема. Той уточни:
„Целта е тези средства да бъдат осигурени от държави, които отдавна не желаят да ги предоставят.“
Служителят допълни:
„Бързото внедряване на достатъчно чиста енергия извън най-богатите страни за борба с изменението на климата ще бъде трудно без добавянето на нови финансови донори – но това би могло да бъде роля, която държавите от Близкия изток, разполагащи с достатъчно пари, биха могли да изиграят.“
В речта си пред африканските министри в Етиопия в четвъртък председателят на срещата на върха Ал-Джабер изрази съжаление за „хроничната липса на налично, достъпно и евтино финансиране за борба с климатичните промени“. Но ангажиментът на неговото правителство да помогне за запълването на тази дупка е неясен.
Традиционните източници на т.нар. преференциално финансиране са изчерпани. Тази година държавите трябва да попълнят фондовете на Зеления фонд за климата и Международната асоциация за развитие, които са на стойност 9,3 млрд. долара – и двата фонда са в полза на държавите с ниски доходи и уязвими по отношение на климата – и същевременно да осигурят парични средства за нов фонд „загуби и щети“, който да плаща за необратими вреди от климата в уязвимите държави.
Войната на Русия в Украйна също така създаде голямо търсене на финансиране от страна на развиващите се страни при благоприятни условия в момент, когато някои богати правителства, като например Обединеното кралство, намаляват, а не увеличават бюджетите си за чуждестранна помощ. ОАЕ обаче ясно посочи кои страни според тях трябва да получават доброволно евтино финансиране за борба с климатичните промени. В интервю за „Politico“ миналия месец генералният директор на COP28 Маджид Ал Сувайди заяви:
„Знаем, че за да преминем от стотици милиарди към трилиони, се нуждаем от този преференциален компонент. Нуждаем се от такива като САЩ, Великобритания, Канада, всички европейци и т.н., за да осигурим повече преференциално финансиране.“
„Държавните инвестиционни фондове и частните пенсионни фондове биха могли да се включат след това“, смята той. И е категоричен:
„Не можем да говорим за това кой ще допринесе, докато не поправим системата, която им позволява и ги насърчава да влизат.“
Управленската структура на потенциалния фонд на ОАЕ не е ясна. Емирствата избягват да насочват средства чрез процеса на ООН, стремейки се да се дистанцират от богатите правителства, от които се очаква да правят редовни финансови вноски за борба с изменението на климата. Не става ясно обаче кои държави биха искали да се включат в разработен от ОАЕ инвестиционен инструмент. Не е сигурно също така, че подобна структура ще допринесе за увеличаване на общото налично финансиране за развитие на чиста енергия, тъй като вместо това държавите биха могли просто да прехвърлят капиталови потоци към новия фонд, обясни още представителят на Г-7.
Трима души, запознати с действията на правителството на ОАЕ, заявиха, че длъжностните лица са представили идеята на институции в страни като Канада, Дания, Норвегия и Сингапур. Тези държави притежават големи държавни и пенсионни фондове, които могат да насочат милиарди долари към чиста енергия.
Старши директорът по комуникациите на Датския фонд за износ и инвестиции Ким Бове заяви, че не може да потвърди, че ОАЕ са се обърнали към него. Фондовете в Канада, Норвегия и Сингапур не отговориха на запитванията за коментар.
