Нуждаем се от нов Закон за движение по пътищата /ЗДВП/ с изцяло нова философия. Това мнение сподели шефът на Института за пътна безопасност /ИПБ/ Богдан Милчев пред Искра.бг. От редакцията ни го потърсихме по повод последната тежка катастрофа на столичния булевард „Черни връх“, при която загинаха две млади жени. На въпрос с колко е шофирал автомобила си Георги Семерджиев, за да се разцепи на две в резултат на удара, експертът отговори:
„Точната скорост ще бъде определена от автотехническите експертизи, но е видно от снимките от камерите, а и последствията от този удар, че това е над 100 км в час. Това вече колко над 100 км, не бих се ангажирал да определя. Ключов обаче е въпросът кой си позволява да кара с такава скорост, да не се съобразява със светофара, да не се съобразява останалите участници в движението. Това са шофьори, които обикновено не им е за първи път подобно поведение. За да стигнеш до такова безразсъдно поведение на пътя, ти обикновено преди това си правил малки нарушения – минавал си на червено, карал си без книжка, паркирал си неправилно и ти се е разминавало. И така ти се развиваш, развиваш и стигаш до ниво, при което взимаш алкохол и наркотици, караш автомобили, които са крадени или нямат номера, не спираш на светофари или караш със скорост, с която превръщаш автомобила в оръдие за убийство. Така че ние си отглеждаме такива Семерджиеви във всеки български град. Навсякъде имаме такива шофьори.“
А защо има подобни безразсъдни шофьори?
Средата, в която се движат, им позволява това поведение на пътя, обясни Милчев. По думите му от една страна контролът е симулативен и остарял, а от друга – законодателството е анархично и може да бъде заобикаляно постоянно. На трето, но не на последно място – обществото се възмущава само пред телевизора.
„На пътя почти всички участници в движението предпочитат да има корупция, а колкото и скандално да звучи, те не искат да има за другите /корупция/, но когато тях ги спрат предпочитат да могат да си дадат 20 лева и да ги пуснат, отколкото да им пишат актове и да им взимат книжката. Заради това ние сме лицемери – говорим едно за пред телевизора, а реално на пътя поведението ни е съвсем различно. Заради това въпроси, касаещи сигурността на обществото и на гражданите, са поверени в лицето на институциите, на държавата, а когато тя липсва или защитава само конюнктурни и собствени интереси, касаещи не обществото, а собствени участници в тези институции – тогава се получава това, което се случи на „Черни връх“.“, добави специалистът.
Честата промяна на ЗДВП не е проблем, защото нещата се развиват и всеки закон може да бъде изменян толкова, колкото е необходимо, за да е адекватен, коментира Милчев. Според него големият проблем се корени в това, че философията на закона, който е създаден през 1999 г., е следвала това, че отговорността е споделена и преди всичко се носи от водача. Именно заради това е нужен нов с нова философия, а не просто да промени една глоба или едно наказание.
„Няма първо нещо, което да се промени, а има много първи неща, които трябва да се случат едновременно, за да можем да въздействаме системно върху целия проблем, защото ако извадим тези, които карат с алкохол и наркотици, ще останат тези без книжките. Ако ги извадим и тях ще останат тези, които не са добре обучени. Ще останат други, които имат други проблеми. Тоест ние трябва да въздействаме на цялата транспортна среда системно. Нещо повече, за да докажа думите си – ако направим така че нито един шофьор да не се качва след алкохол и наркотици, ще намалим жертвите само с 2% от общата бройка на хората, които загиват в България по пътищата. Тоест около два процента и половина са водачите, които са с алкохол и наркотици. Сами си давате сметката, че на нас ни трябва системен подход по всички показатели. Именно заради това трябва да се смени цялата философия.“, посочи Милчев.
От ИПБ са разработили изцяло нова философия и съвсем ново разбиране за пътната безопасност, което се основава на принципа, че хората винаги ще допускат грешки и че основната причина, поради която се загива на пътя не са алкохолът и наркотиците, а човешката грешка. Той поясни:
„Тоест ние сме грешни и винаги ще допускаме някаква грешка на пътя. Необходимо е да изградим такъв път, който да бъде толерантен към нашите грешки, при който да катастрофираме, но да не загиваме. Това означава – доставчикът на транспортната система да носи общата отговорност за състоянието на пътната безопасност. Това вече е друго разбиране за всичко и заради това ни трябва ново законодателство, което да регулира това разбиране. Иначе акции, приказки, неща – всичко е едно дежа вю. През 2020 година Милен Цветков загина по подобен начин. Същите неща се изприказваха. Сега продължават подобни неща да се приказват, но реално политиците трябва да свалят ръцете си от държавните институции, които са ги впрегнали да работят в нечистоплътна среда и да дадат възможност на малкото истински експерти и организации, които имат ясна визия как можем да променим ситуацията. И това става с действия, а не с приказки. И ние от ИПБ настояваме и търсим българско правителство, което е готово да изпълни нашата Пътна карта за развитието на пътната безопасност в България, която ще доведе до 20% намаляване на жертвите още през първата година.“
Милчев изтъкна, че са представили предложението си на сегашното правителство, но според кабинета то било неприемливо и с остри методи.
„Да, в началото, когато се наложат тежки административни мерки за принуда, когато ограничиш движението и всичко останало, ще има недоволство и ще загубиш политически дивидент в първите 1-2 години, но в дългосрочен план това нещо ще преобърне и ще заработи за тази политическа партия, която го е наложила. Тук въпросът е че ние нямаме политици-визионери, които да разсъждават за 2-3-5 години напред как да променят ситуацията, защото в пътната безопасност нещата се случват с натрупване и никой не иска да си цапа ръцете, за да промени погрешните навици на едно цяло общество и оттам да тръгнат да се оправят нещата. Предложихме го и на Петков. Той просто да ни даде държавната агенция, която сами създадохме и да ни даде възможност през нея да кажем какво трябва да свърши държавата. Те обаче не искат такива експерти като нас да им казват какво да правят, а искат да сложат експерти, на които да им казват те какво да правят.“, добави Милчев.
В заключение той изтъкна, че годишно по пътищата у нас умират 600 души. По думите му всеки един от нас се надява да не му се случи нещо подобно, да му се размине и чак когато му дойде на главата и загуби някой близък, си дава сметката, че тогава може да стане част от статистиката. Според експерта са необходими мерки и то спешни.
