Официална среща на тема „Заедно срещу рака в България и в Европа“ събра на кръгла маса в Народното събрание главният изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака Майк Мориси, пациентски организации, медицински дружества, водещи медици, политици и народни представители.
Събитието се проведе под патронажа на Росица Пандова – Йовкова, народен представител от ПП-ДБ и член на Здравната комисия към НС.
„Трябва да създадем силни партньорства и стратегии за борба с рака в България, защото 200 000 са хората с онкологични заболявания в нашата страна, което прави 2,5% от населението, и всяка година се новодиагностицират 26 000 души. Ние сме единствената държава в ЕС с възходящ тренд на смъртност от ракови заболявания“, заяви Пандова.
Кръглата маса бе открита от зам.-министъра на здравеопазването доц. д-р Михаил околийски с думите:
„България създаде своя План за борба с рака до 2027 г., представи го в Брюксел през 2023 г., където бе харесан от европейските ни партньори, но все още Планът не се изпълнява. Надеждите ни са Антираковият план да помогне за ранното диагностициране и ранна интервенция на онкологичните заболявания. А това ще стане, когато започнем да залагаме основно на профилактиката на раковите заболявания. За радост тази година най-голямо увеличение на бюджета на Здравната каса е за извънболнична помощ и за профилактика.“
Към 160-те участници във внушителното събитие призив отправи проф. Васил Пандов – член на Здравната комисия на НС:
„Нужни са незабавни мерки за профилактика на раковите заболявания, за рязкото увеличаване на ваксиналното покритие с ваксина срещу HPV и свързаните с тези вируси ракови заболявания, както и за масово прилагане на ДНК тестове за диагностика на високорисковите за рак папилома вируси.“
Д-р Александър Симидчиев от Здравната комисия на НС обърна внимание на фалшивите новини, които насаждат антиваксинални настроения.
„Това не са просто фалшиви новини, а системна дезинформация, целяща да възпрепятства демократичния процес в страната ни. Държавите, които допускат „шумът в системата“ да е по-голям, плащат с живота на своите граждани. Всеки от нас трябва да докаже, че животът е ултимативна ценност. Затова здравната система трябва на първо място да предотвратява раковите заболявания, на второ място рано да ги диагностицира и ефективно да ги лекува.“
Народният представител Валентин Тончев – председател на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество – акцентира върху ролята на гражданското общество за увеличаване на ваксиналното покритие срещу онкогенните типове човешки папилома вируси (HPV). Тончев посочи, че липсва публична информация за това какво правят институциите, за да обърнат тренда на увеличена заболеваемост и смъртност от ракови заболявяния.
„И тъкмо пациентските организации ни сигнализират за проблемите в здравната система, за недостатъчни реформи или липса на адекватни мерки. Те съобщават и за липсата да финансиране и достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери на различни видове рак. А тези тестове са условие за прилагане на съвременните таргетни терапии в онкологията. Тази година на НЗОК е предложено да заплаща 12 туморни биомаркери, но в крайна сметка те не са били включени в рамковия договор между Българския лекарски съюз и НЗОК“, съобщи още той.
Представителката на УНИЦЕФ за България Кристине Дебройне обърна внимание на рака на маточната шийка (РМШ):
„В комбинация от ваксиниране с ранен скрининг и лечение ракът на маточната шийка може да се елиминира. В България обаче от РМШ всеки ден умират по две жени – това са отнети животи на майки, отнето детство на техните деца.“
Необходимостта да се постави борбата с рака на дневен ред пред политиците в България е високата заболеваемост от онкологични заболявания и ниското ниво на профилактика в нашата страна. Ракът в България е на второ място като причина за смърт. Заболеваемостта е 422.4 на 100 000 души население, като повече от половината от всички заболели умират – 245.33 души на 100 000.
Докато в Европейския съюз при по-висока заболеваемост от рак смъртността е по-ниска – 242,24 души на 100 000. Тези данни намират своето обяснение на фона на големия процент от населението с вредни навици, които са рискови фактори за рак – 28.7% е делът на пушачите в България при 18.4% в ЕС, както и високата средна консумация на алкохол във възрастта от 15 години нагоре – 11.2 литра годишно. Това говори за липса на адекватни политики за превенция на тютюнопушенето и на употребата на алкохол.
Същевременно достъп до ваксинопрофилактика срещу HPV имат само момичета от 10 до 14 години, а ваксиналното покритие е едва 1,5% при 90% за Европа.
Липсват и национални програми за скрининг на рак на белия дроб и рак на простатата, а на скрининг за рак на гърдата се явяват една трета от целевата група.
Ограничени са и възможностите за съвременно лечение на рака поради ограничения достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери, които са в основата на модерните антиракови терапии. Онколозите подчертаха, че при тези дефицити няма как да се гарантира всеки пациент да получи качествена медицинска грижа. Още повече че, още не е влязъл в действие отдавна изработения Национален антираков план, а Националният раков регистър от години не се поддържа и от 2023 г. изобщо не работи.
Доц. д-р Желязко Арабаджиев – член на борда на Мисията за рака на ЕС към Европейската комисия – представи на аудиторията ролята на Мисията за рака:
„Да предоставя възможности, подходи и решения на значими проблеми на здравеопазването. Така да гарантира равен достъп на гражданите до научни постижения и иновации в борбата с рака. Мисията за рака ще оперира във всяка страна членка на ЕС чрез Национален хъб. Целта е да подобри живота на повече от три милиона души до 2030 г. чрез превенция, лечение и подпомагане на засегнатите от рак и техните семейства, за да живеят по-дълго и по-добре.“
Майк Мориси запозна аудиторията с Европейския манифест за борба с рака за 2024 г., озаглавен „Време е да се ускори ход: Заедно срещу рака в Европа“. Сред основните препоръки на Манифеста към политиката на ЕС за борбата с рака е:
• да се постигне окончателно елиминиране на ваксинопредотвратимите онкологични заболявания, сред които свързаните с човешкия папилома вирус (HPV) и с вируса на хепатит В (HBV);
• да се водят по-ефективни политики за профилактика и ранно откриване на рака
• да се решава с адекватни мерки проблемът с недостига на медицински кадри в областта на онкологията. Идеята е всички тези цели да се достигнат, като се използват възможностите на Европейския план за борба с рака със съответното финансиране и като се създаде План за действие на ЕС за решаване на проблема с недостига на работна сила в здравеопазването.
Основна тема на събитието и част от Европейския манифест за борба с рака за 2024 г. е преодоляването на кризата с работната сила, ангажирана в борбата с рака в Европа.
„Новата Европейска комисия 2024-2029 г. следва да почерпи вдъхновение от новите ангажименти на ЕС относно недостига на здравни продукти и лекарства като колективно усилие и да определи общи цели и инициативи за борба с продължаващата и нарастваща криза с кадровата обезпеченост в областта на онкологията и професиите в здравеопазването, с която се сблъскват всички страни от ЕС. В момента в ЕС не достигат 2 милиона здравни специалисти“, подчерта Майк Мориси.
В онлайн включване от Брюксел Матиас Висмар обясни, че една трета от медицинските специалисти са застаряващи и до 12 години ще напуснат системата, а няма достатъчно млади лекари, които да застанат на тяхно място.
„Големият проблем в здравеопазването е, че на картите на всяка страна има „медицински пустини“, в които липсват медицински кардри като цяло и в отделни специалности, както липсват и аптеки. Това обяснява големите неравенства в достъпа до медицинска грижа в големите градове и в селските райони“, обясни Висмар.
Във втория панел от дискусията на тема „HPV-свързаните ракови заболявания и ситуацията в България“ бе представена дейността на Коалиция HPV за една година съществуване. Д-р Гергана Николова акцентира върху проблемите на общопрактикуващите лекари във ваксинопрофилактиката срещу HPV:
„Ежедневно се сблъсквам с антиваксърски настроения. Парадоксално е, но страхът от ваксината е по-голям отколкото от страха от рака. Нужни постоянни информационни кампании сред родителите, защото всяка година някои от тях трябва да вземат решение дали да ваксинират своите деца срещу HPV.“
Д-р Кремена Пармакова от Министерство на здравеопазването подчерта, че една трета от родителите изобщо не са запознати с рисковете за здравето на техните деца, които носи една инфекция с HPV.
„И докато у нас се чудим как да скочим от 1,5% ваксинално покритие поне до 19%, в Австралия вече са постигнали 96% ваксинално покритие срещу HPV и вече нямат заболели от свързани с HPV заболявания, в Шотландия ваксиналното покритие е 89%, във Швеция – 88%, в Дания – 82%“, заяви д-р Пармакова.
Доц. Йорданка Узунова от Българската педиатрична асоциация обърна внимание на обучението на педиатрите в комуникационни умения и на нуждата от информационни кампании сред самите лекари, тъй като антиваксиналното говорене на лекари оказва най-пагубно влияние върху ваксинационното покритие срещу HPV.
Председателят на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV проф. Радка Аргирова запозна аудиторията със златните стандарти в скрининга и диагностиката на HPV-свързаните заболявания.
„След инфектиране с HPV минават години докато се развие предраково или раково заболяване. Точно в този период трябва да се намесим с вторичната профилактика – със скрининг на онкогенни типове HPV. В България обаче няма организирана и финансирана от държавата скринингова програма срещу свързаните с HPV заболявания. Освен това използваната за диагностика цитонамазка е с 53% чувствителност и достоверност. Това означава, че всеки втори резултат не е верен. В днешно време златен стандарт в скрининга е ДНК тест за инфекция с HPV (PCR тест за HPV), който е много чувствителен и този тест трябва да се прилага поне веднъж при 70% от жените до 35-годишна възраст. А след получаване на положителен тест, трябва да има ясен алгоритъм за действие – как да се проследяват и лекуват инфектираните с високорискови за рак типове HPV, както и тези пациентки, за които има по-малък риск от рак“, обясни проф. Аргирова.
Събитието завърши с поетична препратка от писателката и поетесата Гергана Турийска, която прочете вдъхновяващото си стихотворение „Дъщеритe“ и торта с една свещичка, която отбеляза една година от създаването на Коалиция HPV.
