Историческо споразумение за подкрепа на жертвите на климатични бедствия е изложено на риск да се разпадне – развитие, което може да провали предстоящата среща на върха на ООН за климата в Дубай, пише „Politico“.
Разговорите за създаване на Фонд за подпомагане на по-бедните страни да се справят с последиците от глобалното затопляне потънаха в ожесточение до точката, в която един водещ преговарящ заплашва да отвори отново най-взривоопасния въпрос: дали големите замърсители като САЩ и Европейския съюз трябва да бъдат държани отговорни за много десетилетия на замърсяване с парникови газове. Тази идея може да накара САЩ да се оттеглят изцяло от преговорите за фонда.
Спорът е само последният пример за борбите, пред които са изправени глобалните усилия срещу изменението на климата, тъй като международните съперничества, вътрешната политика на страните и кавгите за пари заплашват да разбият оптимизма, който приветства Парижкото споразумение само преди 8 години. Невъзможността за постигане на сделка относно фонда за климата – много приветстваното постижение на миналогодишната среща на върха на ООН в Шарм ел-Шейх, Египет – би повдигнала въпроси относно способността на нациите да разрешават още по-трудни въпроси, когато срещата на COP28 започне на 30 ноември.
„Намираме се в критична точка“, предупреди Авинаш Персо, водещият преговарящ за Барбадос, след като преговорите за това как да се създаде фондът се провалиха миналия уикенд. По думите му, ако страните не намерят компромис през следващите дни, това ще наруши COP. Персо допълни:
„Чувствам, че не достатъчно хора са достатъчно притеснени от това.“
Миналогодишната среща на върха, известна като COP27, доведе до споразумение за създаване на фонд за плащане на загуби и щети, тъй като социалните и икономическите разходи от изменението на климата са известни на жаргона на ООН. Този крехък консенсус дойде след години на съпротива, водена от САЩ, които са изпомпвали повече въглероден диоксид в атмосферата от всяка друга страна и са предпазливи да отворят, каквито и да е правни пътища за искове за обезщетение.
И все пак, тъй като започнаха преговорите за уточняване на формата, която трябва да приеме фондът, и кой трябва да го управлява, малкото постигнат напредък беше отложено.
Правителствата възложиха на 24-членен комитет от много държави да направи препоръки преди началото на COP28 за това как трябва да работи системата. Но комисията се бори да намери консенсус по фундаментални въпроси, като например как е структуриран фондът, кой плаща и кой има полза. Дори името остава под въпрос: САЩ настояват да го нарекат „Resilient Futures Fund“ (Бъдещ устойчив фонд), докато развиващите се страни искат препратка към загуби и щети.
Поредица от срещи в Абу Даби през следващата седмица може да е последният шанс да се споразумеят ключови подробности, преди да рискува да усложни основното събитие в Дубай. Но настроението сред преговарящите е мрачно.
Мохамед Наср, главен преговарящ за изтичащото египетско председателство на преговорите в ООН, предупреждава, че правителства като Съединените щати и Европейския съюз могат да бъдат изправени пред съдебни искове за обезщетение, ако не дадат пари в брой за хазната на фонда. Пред „POLITICO“ той коментира:
„Ако този фонд се окаже празна черупка, това може да съживи призивите за отговорност, историческа отговорност и компенсации.“
„Отстъпление към доброволчеството“
Разговорите за фонда станаха все по-напрегнати през последните седмици и всяка заплаха за повторно отваряне на въпроса за отговорността вероятно ще разпали напрежението.
Развитите страни като САЩ, отговорни за по-голямата част от затоплящите планетата емисии в атмосферата на Земята, отдавна блокираха усилията дори да се обсъждат загуби и щети поради опасения, че могат да бъдат изправени пред правни задължения за плащане на репарации на страни, засегнати от все по-интензивни климатични бедствия. За да се предпазят от подобна възможност, те работиха за вмъкване на език в минали споразумения, включително Парижкото споразумение, заявявайки, че загубата и щетата не са свързани с отговорност и компенсация.
След като най-накрая се съгласиха с фонд миналата година, САЩ и ЕС също настояха богатите нововъзникващи икономики, като страните от Персийския залив или Китай, също да бъдат помолени да плащат. Те също така не са склонни да поемат финансови ангажименти или да предлагат обещания, преди фондът да започне да работи.
Еврокомисарят по климата Вопке Хоекстра каза на панел в Брюксел в петък, че фондът за загуби и щети е приоритет за блока, но посочи, че европейците няма да предложат пари, преди да са ясни подробностите. Той изтъква:
„Ако има споразумение относно създаването и управлението на фонда, вярвам, че първите обещания ще бъдат възможни.“
Съединените щати заявиха, че всички вноски трябва да бъдат доброволни и настояват за различни източници извън правителствените вноски, като филантропии и така наречените „иновативни източници“, като доброволни пазари на въглеродни емисии. Администрацията на Байдън също е изправена пред голяма политическа пречка у дома: тъй като републиканците контролират половината от Конгреса, влагането на каквито и да било пари от данъци на САЩ във фонда би било изключително трудно.
Развиващите се страни се притесняват, че без ангажимент или потвърждение за отговорност, записано в системата, фондът ще зависи от благотворителността на богатите страни. Персо, преговарящият от Барбадос, който беше съпредседател на разговорите относно източниците на финансиране на заседанието на комисията този месец, каза:
„Развитите страни изглежда искат да се оттеглят към доброволчеството. Изменението на климата показа, че това е неуспешен подход.“
Богатите страни все още не са изпълнили обещанието от 2009 г. да предоставят 100 милиарда долара годишно финансиране за климата до 2020 г., неизпълнено обещание, което значително подкопа доверието в преговорите за климата. Персо заяви:
„Един от начините, по които развитите страни могат да променят динамиката на преговорите, е като вложат малко пари на масата. Те трябва да измислят число и да кажат, че ако фондът е договорен, ние ще вложим стотици милиони долари.“
Освен финансирането, другите две основни пречки са как парите трябва да бъдат разпределени между развиващите се страни и къде трябва да бъде помещаван фондът. Това, което трябваше да бъде последното заседание на комисията, се провали в средата на октомври, след като САЩ и други развити страни настояха фондът да бъде включен в Световната банка, институция, която те доминират като акционери. Но както развитите, така и развиващите се страни преговарящи определиха въпроса кой трябва да изкашля парите като най-труден за разрешаване, тъй като комисията се събира отново на 3 ноември.
Все по-нервното председателство на COP28 също насрочи министерска дискусия в последната минута относно загубите и щетите на срещата преди COP във вторник в Абу Даби. Президентът на COP28 Султан ал-Джабер – който също оглавява държавната петролна компания на Обединените арабски емирства – каза, че е „от съществено значение“ комисията да излезе с набор от препоръки в началото на ноември.
Размерът на фонда също все още се обсъжда. Развиващите се страни, чиито нужди могат лесно да достигнат трилиони долари, предложиха „първоначален ангажимент“ от 100 милиарда долара годишно до 2030 г., повтаряйки главоломната сума за финансиране на климата. Тази сума ще бъде осигурена не само от правителствата, отбеляза Персо и допълни:
„Мисля, че основата за кацане е тази, която признава, че бюджетите за помощ на развитите страни няма да бъдат единствените източници, може би дори не основните източници в крайна сметка, когато добавим новаторски нови източници, но признава, че те трябва да поемат водеща роля.“
Персо описа повторното отваряне на въпроса за отговорността като безполезно, а други преговарящи също изразиха опасения, че това може да застраши целия процес.
Но Наср, египетският преговарящ, смята, че развиващите се страни са били готови да заобиколят въпроса за отговорността, само докато богатите страни в крайна сметка поставят пари на масата. Ето какво коментира той за изминалата среща COP27:
„Имаше ясно разбиране, че ако избегнем отговорността и компенсациите и се фокусираме върху доставката и солидарността, това ще отключи дискусията и подкрепата.“
И още:
„Докато първата част беше договорена и доставена… развитите страни не са склонни да включат в документа, че ще дадат своя принос и че ще има редовно попълване.“
„Нестартиращ“ за САЩ
Отговорността е мястото, където по-специално Вашингтон тегли черта. Проектопредложение гласи, че новият фонд „се основава на сътрудничество и улесняване и не включва отговорност или компенсация“, а САЩ посочиха, че ще се оттеглят от преговорите, ако този параграф бъде премахнат.
„Фактът, че дори водим дискусия тук, за да премахнем този език, е неприемлив за нас“, смята Кристина Чан, преговарящият от САЩ в комисията, по време на срещата в средата на октомври. Тя допълни:
„Би било несвойствено дори ако това бъде извадено, не виждаме път към резултат.“
Прити Бхандари, старши съветник в Института за световни ресурси, подозира, че заплахите за повторно отваряне на въпроса са по-скоро тактика за водене на преговори, тъй като страните се борят да си възвърнат загубените позиции, отчасти като се опитват да преосмислят това, за което страните се съгласиха на миналогодишните преговори за климата. Тя заяви:
„Сякаш нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Знам, че това е изтъркана фраза, но в този момент, ако не се направят отстъпки и от двете страни, тогава изглежда се движим към задънена улица.“
Предизвикателството е, че всеки може да загуби много, ако езикът на отговорността бъде преразгледан, каза Бхандари.
Може би не повече от малките островни нации, изложени на риск от покачване на морското равнище и разрушителни бури.
„Въпросът за справедливостта и обезщетението е труден“, признава Аминат Шауна, министърът на климата и околната среда на Малдивите, островна нация, която държи едно от 24-те места в комисията.
Тя се тревожи, че преразглеждането на текста от Парижкото споразумение – което уточнява, че „споразумението не осигурява основа, за каквато и да е отговорност или компенсация“ – може да рискува напредъка в създаването и функционирането на фонда за загуби и щети. Шона е категорична:
„Не можем да останем тук. Знам, че казвам това като човек от една от най-уязвимите страни, но трябва да продължим напред.“
Бхандари е на мнение, че ще бъде изключително важно преговарящите да представят препоръки на предстоящото заседание на комисията, ако по-широките преговори в Дубай целят да постигнат успех. Тя е категорична:
„Ако ще има втори провал, това ще направи COP много напрегнат сценарий не само по този въпрос, но ще се разпростре и върху други въпроси.“
Разговорите за загубите и щетите придобиха повишена емоционална нотка в неделя с новината, че бангладешкият учен Салемул Хук е починал. По време на тридесетилетен кръстоносен поход, който участва във всяка конференция на ООН за климата, Хък беше най-видният и понякога самотен глас, който призоваваше богатите страни да платят, за да излекуват неизбежните щети, които климатичните промени биха донесли на страни като неговата.
В писмо, приемащо покана да съветва председателството на COP28 по-рано тази година, той написа на организаторите на ОАЕ:
„Ако всичко, което можете да кажете в края на COP28 е, че е постигнат напредък по въпроса за загубите и щетите при финансирането, че ще бъде целувката на смъртта.“
