Откакто скандалът „Партигейт“ разтърси премиерския пост на Борис Джонсън в края на миналата година, британският министър-председател многократно избягваше въпросите за бъдещето си, като твърдеше, че обществото иска политиците да се занимават с управлението на страната, а не да се вманиачават по събития, случили се преди близо две години. По-късно тази седмица Джонсън ще разбере дали това твърдение е вярно или не, тъй като в четвъртък жителите на Англия, Шотландия и Уелс ще гласуват на местни избори.
Гласуването се провежда в момент, когато Джонсън и управляващите консерватори са обект на скандали и кризи, които са толкова тежки, че членове на собствената му партия публично призоваха за оставката му. Всъщност най-нашумелият от тези скандали, при който Джонсън беше глобен от полицията за неспазване на мерките, въведени в борбата с COVID-19, по време на локдауна през 2020 г., би могъл да доведе до отстраняването му от длъжност при нормални обстоятелства. И все пак, Джонсън неведнъж е доказвал, че е уникален сред политиците и че може да понесе всеки удар, който му бъде нанесен. Засега не се знае със сигурност дали някой от тези удари, макар и да не е успял да засегне толкова сериозно премиера, не е нанесъл достатъчно щети, за да бъде Джонсън окончателно обречен на провал.
Един кратък поглед към отломките, които заобикалят Джонсън, би бил достатъчен, за да накара повечето хора да признаят провала му. Полицията все още разследва многобройните инциденти, свързани със скандала „Партигейт“, за които Джонсън вече е признат за виновен в нарушаване на закона. Наред с това, бяха наложени още глоби на хора, които са работили с премиера, като е напълно възможно самият Джонсън също да бъде глобен отново.
Усещането за криза около премиерския мандат на Джонсън далеч надхвърля рамките на „Партиягейт“. Миналата седмица партията му беше обвинена, че има сериозен проблем с омразата към жените, след като един от неговите съпартийци анонимно заяви пред вестник „Mail on Sunday“, че Анджела Рейнър, заместник-председател на опозиционната Лейбъристка партия, се е опитала да отвлече вниманието на Джонсън в Камарата на общините, като е кръстосвала и разтваряла краката си, подобно на героинята на Шарън Стоун във филма „Основен инстинкт„. Рейнър определи твърденията като „гнусни лъжи“ и обясни, че поддръжници на Борис Джонсън прибягват до разпространяването на отчаяни, извратени клевети в обречените си опити да спасят кожата му. Самият Джонсън разкритикува новината като „ужасяваща, женомразка глупост“ и заяви, че ако източникът бъде открит, ще бъде наказан подобаващо.
В събота друг депутат от партията на Джонсън, Нийл Париш, заяви, че ще подаде оставка, след като призна, че многократно е гледал порнографски материали в Камарата на общините. В същото време 56 членове на парламента са разследвани за сексуално насилие, като според вътрешни източници в този списък са и членове на кабинета на Джонсън.
Вероятно резултатите от предстоящите междинни избори няма да отразяват напълно мащабната неудовлетвореност на избирателите от Джонсън, която се наблюдава в националните проучвания почти всяка седмица. С други думи, те едва ли ще бъдат точният момент, от който депутатите, които искат да се отърват от Джонсън, се нуждаят, за да направят своя ход.
Няма съмнение обаче, че следващите парламентарни избори ще зависят от това как действащото правителство, ръководено от Джонсън или не, ще се справи с кризата, свързана с повишените разходи за живот. За много депутати от Консервативната партия това е повод за тревога. Мнозина просто не смятат, че преиерът е способен да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена страната в момента, и се надяват експертните доклади са достатъчно лоши, за да може нацията най-накрая да се отърве от него, в идеалния случай до септември. Докато това не се случи, Джонсън остава на власт, но със силно накърнен авторитет.
Според проучванията обществеността до голяма степен вярва, че на него не може да се вярва, а на собствените му съпартийци не може да се разчита, че ще го подкрепят. Онези, които искат той да си отиде, се надяват, че той ще подаде оставка доброволно, въпреки че до момента Джонсън изключва тази възможност. Всичко това означава, че Консервативната партия се намира в незавидното положение да не е достатъчно силна, за да свали от длъжност лидера си, който на свой ред не е достатъчно силен, за да изисква лоялност от своите депутати. Джонсън все още може да обърне хода на събитията, но колкото по-дълго продължава това, толкова повече ще се засилва усещането за „неизбежна смърт“ около него и правителството му, което ще направи перспективата за победа на следващите избори трудно постижима дори за хората с най-твърди убеждения.
