Боян Рашев: За какво ни трябват тия лигнитни въглища и ТЕЦ?

„За какво ни трябват тия лигнитни въглища и ТЕЦ?“

Това написа във Facebook Боян Рашев, който е специалист в сферата на околната среда, енергията и ресурсите. Въпросът е зададен иронично, след като Рашев припомни случаите за последните близо 20 години, в които старите топлоелектрически централи са спасявали.

Искра.бг припомня, че заради горещините в България през последните седмици потреблението на електроенергия рязко се повиши и това наложи да бъдат пуснати в експлоатация част от блоковете на ТЕЦ „Марица изток“. 

Публикуваме пълния коментар на Боян Рашев по темата без редакторска намеса:

„2007 г.: Влизаме в ЕС и спираме старите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ – няма проблем, имаме въглища, строим нови и рехабилитираме стари ТЕЦ, палим ги и имаме ток.

2009 г.: Русия спира газа през Украйна, настъпва газова криза – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ и правим ток за цяла Югоизточна Европа.

2017 г.: През януари настъпва як студ, лед сковава целия Балкански полуостров, в язовирите има твърде малко вода – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ, бримчат на макс повече от месец, Югоизточна Европа не замръзва.

2019 г.: „ПАВЕЦ Чаира“ започва често да аварира и влиза в поредица от ремонти, които завършват с катастрофа през 2022 г. – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ и заместваме максимално много функциите и услугите на най-голямата батерия на Балканите.

2021 г.: Юни месец цените на газа започват да растат, токът малко по малко поскъпва значително – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ и започваме да изнасяме за всички наоколо, щото въглеродните квоти все още са на поносими цени.

2022 г.: Русия навлиза в Украйна, газова криза става историческа, цените на тока стигат невиждани висоти – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ на макс, цяла година спасяваме електроенергийната система на Югоизточна Европа, а държавата има пари да субсидира цените на тока за българската индустрия, която прави рекордно производство и износ.

2022 г.: Енергийната криза се задълбочава, лигнитните мини в Сърбия са наводнени и не могат да захранват техните ТЕЦ, хората там са изправени пред катастрофа – няма проблем, „Мини Марица-Изток“ увеличават добива до рекордни стойности и се случва нещо нечувано в цял свят – осъществяваме износ на лигнитни въглища (навсякъде се изгарят на място!), в Белград палят ТЕЦ и буквално спасяваме Сърбия.

2024 г.: Настъпва дълга и брутална лятна жега, вятърът не духа никъде, част от водните централи на Румъния са в ремонт, украинската електроенергетика е смазана от руските бомби, цяла Югоизточна Европа изпада в поредната енергийна криза – няма проблем, палим лигнитните ТЕЦ, вкл. два блока в уж спрения завинаги ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, изнасяме за всички наоколо и спасяваме положението за пореден път.

Ежедневно слънцето залязва, облачно е или просто идва зима и фотоволтаиците заспиват; задържа се антициклон и вятърните централи излизат в отпуск за седмици; суша е и големите ВЕЦ не могат да произвеждат нищо; става твърде студено и има нужда от много повече ток; става твърде горещо и има нужда от много повече ток; появява се голям инвеститор в енергийно-интензивна индустрия и има нужда от много повече ток; някъде става авария или просто има непредвидени облаци и някой трябва веднага да подаде мощност, за да запази напрежението и честотата на системата – тук могат да се изредят десетки различни ситуации, които налагат нуждата от наш, независим източник на голямо количество, надеждна, диспечеруема и евтина енергия и решението винаги е едно и също:

Палим или вдигаме мощността на лигнитните ТЕЦ и решаваме проблема!
Всяка прилика с действителни лица и събития в тази история е случайна, но пък доста добре отговаря на въпроса в заглавието… 

На снимката е работещият ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″, която днес отново изглежда така. Гледката на централата, докато от охладителните кули и сероочистките не излизаше нищо, беше най-тъжното преживяване в живота на много хора в региона – не само за пряко заетите, а за всички в бранша. За съжаление, след жегите тя пак ще затвори и един ден няма да може да се включи, за да участва в борбата с неизбежната, поредна енергийна криза, в която сами ще се вкараме…“

Нужни ли са ТЕЦ-овете в XXI век и каква е истинската цената на енергията?