За момента прокуратурата е потъпкала принципа на следствената тайна и то безпрецедентно. Нямаме такъв период в новата демократична история на България, в който да е правено подобно нещо.
Това заяви бившият ръководител на Бюрото за контрол на Специални разузнавателни средства (СРС) и специалист по наказателно право Бойко Рашков пред „БНР“ и допълни, че до този момент не е имало главен прокурор, който да си е позволявал толкова свободно да разпространява информация, събирана чрез СРС.
По твърдение на юриста целта на сегашният заемащ длъжността е да злепостави България пред света и всичко това се случва в името на благодетеля, който го е избрал.
По думи на Рашков битката се води между президента и министър-председателя, а Прокуратурата изпълнява роля на политическо средство:
Не е ли само наш Ваньо този герой, в целия свят, и с това ли ще му запомним мандата на този колега? Така ли са го учили в Школата в Симеоново този човек? Там имаше много добри преподаватели.
Адвокатът обясни, че когато се прилагат СРС-та, се събира и ненужна информация, в която липсва доказателствена стойност. Законът изисква тя да бъде унищожена. В нашата държава тя се съхранява и използва в определени моменти, също и за политически цели.
Той заяви също, че не е запознат с хипотезата, касаеща чатовете около Бобокови, държавния глава и останалите замесени. Впечатлила го е запазената информация, която няма наказателно-правно значение. По негови думи това граничи с нарушение на закона и идеята е да се използва за политически цели, именно от Прокуратурата.
По повод доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2019-та година, който бе приет със 122 гласа „за“, трима „въздържал се“ и нито един „против“, той коментира, че през миналата година за 3310 лица са използвани СРС-та. В 260 случая е било за установяване на лица, за които е имало данни, че подготвят или са извършили тежко умишлено престъпление.
По негово мнение не е коректно да се изчислява успеваемостта на базата на тази основа. Тя трябва да се съпоставя с общия брой разрешени оперативни способи от съда – наблюдения, проследявания, подслушвания.
