Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов написа коментар в социалната мрежа по повод изследването на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ за равнищата на корупция у нас. Според него до момента резултатите се анализират напълно повърхностно. Публикуваме анализа на Божанов без редакторска намеса:
„Тези дни се цитира една публикация на Центъра за изследване на демокрацията, с поред което има ръст на корупцията през 2023 г. Публикацията се дъвче, сравнително повърхностно, по телевизиите, като различни политически говорители я използват за политически цели и обвинение в корупция.
Всяко задълбочено изследване трябва да се чете задълбочено, затова ми се ще да коментирам няколко аспекта.
Първо, в публикацията се казва, че измененията в Конституцията дават шанс за подобряване на борбата с корупцията, тъй като основен инструмент за нея е отчетна и ефективна съдебна власт, а фокусът като цяло е в нуждата от кохерентни антикорупционни политики.
Второ, макар и по обективни причини, липсват данни за годините между 2019 (вкл.) до 2022, което не ни позволява да следим тенденциите в корупционния натиск. Би било полезно да имаме повече данни за изследването, за да направим по-прецизни заключения, особено с оглед на причините и на типовете корупционен натиск, отлагането във времето на отчитането на даден ръст спрямо възникването на причините за него и т.н.
Трето, както според Индекса за възприятие на корупцията, така и според изследванията на Евробарометър, има спад в усещането за корупция между 2022 и 2023 г. Изследването на ЦИД следва да бъде четено в този контекст. Понякога привидно противоположни данни могат да водят до едни и същи заключения, ако ги разгледаме в детайл – напр. от какъв тип корупция е отчетения ръст и дали има ръст в един вид (дребна корупция) спрямо други видове.
Четвърто, корупцията и политическата нестабилност са свързани. Ако разгледаме политическата нестабилност като фактор за корупцията, то сравнението с минали периоди би било некоректно.
Пето, публикацията слага голям фокус върху стратегическата корупция и руското проникване. Моята хипотеза е, че корупцията вследствие на руско влияние се е повишавала по време на служебните правителства и е намалявала по време на редовните (геополитическата ориентация на съответните кабинети ни насочва в тази посока).
Като цяло не обичам гръмки заглавия, когато става дума за сложна материя и многопластови изследвания. В международните индекси България подобрява позициите си, свързани с възприятията за корупция, макар и бавно. И молбата ми към анализаторите е да се спрат върху важното послание на публикацията, а именно – ниската ефективност на антикорупционните политики до момента и необходимостта от съдебна реформа.“
