Потъващи търговски преговори. Буря на хоризонта. Игра на морски шах. Риболовните метафори са много на фона на Брекзит. Но за 180 000 европейски работници, ангажирани в риболовната индустрия, отделянето на Великобритания от Европейския Съюз далеч не е шега. Въпреки че икономическият дял на сектора е привидно пренебрежителен – едва 1,6% от БВП, риболовството издържа цели крайбрежни общности. Със спора между Лондон и Брюксел за бъдещето на риболовната индустрия, бъдещето на тези общности също остава под въпрос, пише „Forbes“.
Великобританските води и уловът в тях от край време се превърна в рушащ се символ на суверенност. За морските градове и общности по крайбрежията на Великобритания, Брекзит се превърна във възможност за отскубване от Общата политика за Риболова на Брюксел – една ненавиждана от масата британски риболовци квотна система.
През 2016 рибарите получиха своята победа с решението за напускане на Европейския Съюз. Работните места и препитания, жертвани в името на европейската интеграция, предстои да бъдат възстановени. Или поне така се надяват мнозина. Но с търговските преговори след Брекзит, рибарите започват да се страхуват от евентуално предателство от страна на Лондон.
Решението на великобританското правителство да затегне крайбрежния контрол внесе известно успокоение. Три допълнителни плавателни съда на Кралския флот, десетки инспектори за защита на риболова и въздушно наблюдение ще защитават великобританските води от чуждестранни тралчици, коментираха министри.
Това бе последният залп в ескалиращата вербална война между двете страни. Френският европейски министър коментира миналата седмица, че ако не се достигне до споразумение до края на юни, риболовът може да се превърне в “една изключително неприятна битка”. Слухове, че френски риболовци планират да блокират родните пристанища с цел да възпрепятстват разтоварването на великобритански улов, се разпространиха като пожар.
Ситуацията привидно изглежда като лошо балансиран спор. Великобританските риболовни полета са далеч по-дашни – факт, с който всички са съгласни. Това дава значително предимство на Обединеното кралство в преговорите. Британците искат да видят въвеждането на Норвежки модел – контролиран годишен достъп за риболов, базиран на научни изследвания за състоянието на рибните залежи.
Европейският съюз не е съгласен и желае решение, което е по-близо до текущото статукво – квотата за улов на всяка страна да остане непроменена, докато не се намери взаимноизгодно решение. За Брюксел е разумен компромис, но британците далеч не са съгласни.
Въпреки това позицията на Обединеното кралство не е толкова силна, колкото може би изглежда. Европейските лодки може и да зависят от великобританските води, но великобританските риболовци зависят от европейските гърла. Водите около островната нация гъмжат от херинга, скумрия, морски език и скариди, които са обичана част от континенталната диета. Голяма част от улова на великобританските лодки се изнася, като Европейският съюз е пазар за три четвърти от него.
В тази връзка заплахите за издигане на нови търговски бариери следва да се приемат изключително сериозно. Същевременно позицията на Европа върви ръка за ръка с друго нейно условие – постигане на риболовно споразумение като част от подписването на сделка за свободна търговия между Европейския Съюз и Великобритания.
Дързък ход от страна на европейците. Свързвайки риболовното споразумение с други ключови спогодби като достъпа на титанческия финансов сектор на Великобритания до европейските пазари, Брюксел поставя Кралството в неудобна позиция – да защити малка но символична индустрия или да действа в името на общия икономически интерес.
Изглежда Лондон е убеден, че има и друго решение. Британски министри обявиха с окончателен тон днес, че страни с пренебрежителен интерес в риболова като Германия, Италия и други трябва да възпрат Франция от осуетяването на много по-важна спогодба.
В интерес на истината може би Лондон има право до известна степен и въпреки че Европейския Съюз демонстрира впечатляващо единствено, варианта за риболов без сделка след Брекзит следва да се обмисли сериозно.
В подобна ситуация Великобритания следва да се счита за независима брегова страна с ексклузивна икономическа зона, разпрострираща се на огромната територия от 200 морски мили навътре в Атлантическия океан. Теоретично достъпът до територията следва да е обект на лондонско разпореждане. Въпреки това има твърдения, че съгласно международни спогодби морските нации могат да имат претенции за исторически установените риболовни полета без оглед на териториалното разпределение.
Както вече сме свикнали с Брекзит, пътят напред остава неясен. Компромисът неминуемо е някъде там, но няма да е лесно да се стигне, особено предвид ограниченото време. Жертването на крайбрежните общности е немислимо, но също така е и жертването общото икономическо благо, в случай че не се достигне до сделка.
Тежки решения са на хоризонта.
Превод: Ивайло Йотов
