Първите 5 месеца от бременността на Шакила Биби са преминали гладко, пише „Асошиейтед прес“. Историята продължава така: Тя избра името Утман, направи му дрехи и мебели. Жената провеждаше редовни прегледи у дома си и имаше достъп до лекарства. Тогава ултразвукът показа, че бебето е с главата надолу. Лекарят я посъветва да внимава повече и да си почива.
И тогава дойдоха мащабните наводнения от това лято. Домът на Биби в южния пакистански град Раджанпур е бил наводнен. Когато тя разговоря с журналист на „Асошиейтед прес“ миналия месец, е живеела в лагер за разселени семейства. Тъй като терминът на жената наближавал, тя се е страхувала от възможността от седалищно раждане без почти никакви здравни грижи. Шакила попита:
„Какво ще стане, ако здравето ми внезапно се влоши?“
Тя има дефицит на кръв и понякога е с ниско кръвно налягане, но сподели, че не може да има правилна диета в лагера.
„Намирам се в лагера от два месеца, от началото спя на земята и това влошава положението ми.“
Бременните жени се борят да получат грижи след безпрецедентното наводнение в Пакистан, което наводни 1/3 от страната в разгара си и прогони милиони от домовете им. Има най-малко 610 000 бременни жени в засегнатите от наводнения райони, според „Population Council“, базирана в САЩ организация за репродуктивно здраве.
Много от разселените живеят в палаткови лагери или се опитват да се справят сами със семействата си в разрушените от наводнения села и градове. Жените са загубили достъп до здравни услуги, след като повече от 1500 здравни заведения и големи участъци от пътища бяха унищожени. Повече от 130 000 бременни жени се нуждаят от спешна помощ, като около 2000 на ден раждат предимно в опасни условия, според ООН.
Експертите се опасяват от увеличаване на детската смъртност или здравни усложнения за майките и децата в страна, която вече има една от най-високите нива на майчина смъртност в Азия. Те също така предупреждават за опасни, дългосрочни последици за жените, като увеличаване на детските бракове и нежеланите бременности поради смущенията в живота и поминъка на семействата.
Рашид Ахмед, хуманитарен анализатор към Фонда за населението на ООН, коментира, че здравната система вече е била лоша и преди, като сега той предупреди за „смърт, увреждане и болести“, ако здравето на бременните жени бъде пренебрегнато.
„Най-големият недостиг са здравни работници, медицински консумативи и лекарства.“, заяви той и допълни:
„Ресурсите са друго предизвикателство. Какви са приоритетите на правителството? Готови ли са да похарчат парите?“
В лагери в засегнатите от наводненията градове Фазилпур и Раджанпур бременни жени споделиха пред медията, че не са получавали никакво лечение или услуги за бременността си от пристигането си в лагерите преди близо два месеца. Клиниките раздават лекарства за леки заболявания, но нищо за бъдещите майки. На следващия ден, след като „Асошиейтед прес“ посети местен медицински център, за да предупреди за тежкото им положение, здравни работници отидоха да проверят жените и да раздадат сашета с калций и добавки с желязо.
В крайна сметка Шакила Биби и нейното семейство са напуснали лагера, като са взели палатката си със себе си и са я поставили близо до разрушения си дом. Властите са им дали брашно, гхи и леща за един месец. Терминът ѝ вече е минал, но лекарите са я уверили, че бебето ѝ е добре и не смятат, че ще има нужда от цезарово сечение.
18-годишната Первин Биби, която е бременна в петия месец и не е роднина на Шакила, сподели, че липсата на здравни заведения в лагера я е принудила да пътува до частна клиника и да плати за ултразвук и преглед. Но са й предписали лекарство, което не може да си позволи да купи. Тя е категорична:
„Преди имах добра диета с млечни продукти от нашия добитък.“
Семейството се наложи да продаде добитъка си след наводненията, защото нямаше къде да го държи и нямаше как да го храни.
„Нуждаем се от жени лекари, медицински сестри, гинеколози“, изтъкна Биби, която има една дъщеря и очаква момче. Тя е имала син преди около година, но той умира няколко дни след раждането си.
„Не можем да си позволим ултразвук или инвитро процедури. Просто се справяме.“
В лагерите пет, седем или повече семейства се хранят, спят и прекарват дните и нощите си в една палатка, понякога само с едно легло между тях. Повечето спят върху постелки. Някои оцелели имат само дрехите, с които са избягали, и разчитат на дарения.
Външните кранове се използват за пране на дрехи, миене на съдове и къпане. Бременните жени издадоха, че има недостиг на чиста вода и сапун. Те се страхуват от инфекции поради откритата дефекация в лагерите. Направена е баня, но няма покрив и около нея има палатки.
На фона на опустошенията организациите и хората правят каквото могат – UNFPA доставя консумативи за новородени бебета и комплекти за безопасно раждане в четири засегнати от наводнения провинции.
Базираната в Карачи неправителствена организация Mama Baby Fund предостави 9000 комплекта за безопасно раждане, които включват артикули за новородени в провинциите Синд и Белуджистан, както и пренатални и следродилни прегледи за 1000 жени. Асоциацията за майки и новородени, също базирана в Карачи, е предоставила повече от 1500 комплекта за безопасно раждане, предимно в Синд.
Ахмед от UNFPA казва, че бременните жени имат различни нужди от останалата част от разселеното население, нужди, които не се посрещат от усилията на държавата.
„Отговорът на правителството е много общ, той е за масите. Става дума за подслон, преместване“, сподели Ахмед.
„Чувал съм за жени, които правят спонтанен аборт поради психически стрес, физически стрес от изместване и преместване.“
Здравната криза, предизвикана от наводненията, ще отекне сред жените, защото възстановяването на здравните заведения и възстановяването на семейното планиране ще отнеме много време, според Сайма Башир от Пакистанския институт за икономика на развитието.
„Жените и младите момичета са много уязвими в тази ситуация“, смята Башир. Тя посочи нарастващите съобщения за детски бракове.
Дори преди наводненията 21% от момичетата в Пакистан са били омъжени преди 18-годишна възраст и 4% преди 15-годишна възраст, според данни на ООН. Процентът се увеличава по няколко причини. Някои родители омъжват дъщерите си като начин да получат финансова подкрепа от семейството на момчето, за да могат да възстановят домовете си. Други се страхуват за безопасността на своите момичета в лагерите за бежанци и вярват, че бракът им ще ги предпази от насилие или ще осигури бъдещето им. Освен това унищожаването на училища при наводненията затваря други възможности. Някои момичета, които са могли да получат образование или евентуално да продължат да работят, вместо това ще останат вкъщи.
През следващите няколко години тези момичета ще забременеят, разкри Башир, особено предвид ограничения достъп до контрацепция. Тя изрази следното мнение:
„Ще има повече нежелани бременности. Това … усложнява тази криза и увеличава населението.“
