Съдът в Нова Зеландия осъди човека, който уби 51 души в две джамии, на доживотен затвор без право на условно освобождаване и така той стана първият човек в историята на страната, получил тази присъда, пише „BBC“. 29-годишният австралиец Брентън Тарант призна за убийството на 51 души, опита за убийство на още 40 души и едно обвинение в тероризъм. Съдията нарече действията му “нечовешки”, като добави, че “не е проявил милост”.
Атаката от миналия март, която беше разпространена на живо, шокира света. Присъдата на Тарант също така е първата за тероризъм в историята на Нова Зеландия.
“Престъпленията ви са толкова безскрупулни, че дори да сте зад решетките до смъртта си, това няма да е достатъчно като наказание”, каза съдия Камерън Мандър в съда в Крайстчърч в четвъртък.
Налагайки присъда за доживотен затвор без условно освобождаване, Мандър каза: “Ако не тук, тогава кога?” Присъда без условно освобождаване означава, че на нарушителя няма да бъде предоставена възможност да напусне затвора, след като излежи само част от общата си присъда.
Съдия Мандър разясни, че такива доживотни присъди без условно освобождаване се назначават само за “най-тежките убийства”.
Нова Зеландия няма смъртно наказание като част от своята правосъдна система. Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, след като чу присъдата на Тарант, каза, че това означава, че той “няма да добива още известност, няма да има платформа за изява… и няма да имаме причина да мислим за него, да го виждаме или да го чуваме отново”.
“Днес се надявам да е последният ден, в който имаме някаква причина да чуем или изречем името на терориста.“
След убийствата Нова Зеландия въведе по-строги закони за притежанието на оръжия.
Какво каза съдията?
В последния ден от изслушването от общо четири дни, правоприлагащият орган в лицето на съдия Мандър прекара почти час, напомняйки на Тарант за всеки убит и ранен човек. Той добави, че въпреки молбите за помилване на артилериста, оръжейникът изглежда “нито осъзнава, нито се срамува”. Тарант, който заяви чрез адвокат в съда, че не се противопоставя на молбата на прокуратурата за доживотен затвор без право на условно освобождаване, не реагира на присъдата. По-рано той беше отказал и правото да говори по време на процеса.
Изслушването на присъдата започна в понеделник, като голяма част от първите три дни бяха посветени на изслушването на изявления на жертвите. През последните три дни Тарант не показа никаква емоция, докато почти 90 жертви – някои скърбящи, други предизвикателни – се сблъскаха с него.
Сара Касем, чийто баща Абделфат Касем умря в джамията Ал Ноор, говори за последните моменти от смъртта му, казвайки: “Чудя се дали не го е боляло, дали се е уплашил и какви са последните му мисли. И аз желая повече от всичко на света да имах възможността да съм там, за да го държа за ръка и да му кажа, че всичко ще е наред .”
Тя се мъчеше да сдържи сълзите си, преди да погледне Тарант и да каже “тези сълзи не са за теб”.
Какво се случи в Крайстчърч?
Стрелецът открива огън по две джамии в града на 15 март миналата година. Първо се насочва към молещите се на Бог вътре в джамията Ал Ноор. По-малко от 30 секунди по-късно той се връща в колата си, за да вземе друго оръжие, след което отново влиза в джамията и възобновява стрелбата по останалите хора вътре.
Целият инцидент беше излъчен във Фейсбук на живо чрез слушалка, която престъпникът носи със себе си. След това той шофира до ислямския център “Линууд”, където застрелва двама души отвън и след това стреля в прозорците на сградата.
Мъж отвътре се втурва навън и вдига една от пушките на нападателя, преди да го прогони. Тогава двама полицаи започват преследване на стрелеца и впоследствие го арестуват. След ареста си той казал на полицията, че планът му е бил да изгори джамиите след нападението си и отново пожелал да го направи.
По време на заседателната присъда тази седмица съдът взе под внимание и плановете на Тарант, според които щял да нападне и друга джамия, но е задържан от служители на реда по пътя.
Какво знаем за Тарант?
29-годишният последовател на белите върховници е описан от австралийския премиер Скот Морисън като “екстремист, десен терорист”. Той е роден в австралийския щат Нов Южен Уелс в семейство на баща, който е бил събирач на боклук и майка, която е учителка.
След смъртта на баща си през 2010 г. Тарант напуска работата си и пътува из части на Азия и Европа. Баба му каза пред новинарския ефир 9News, че тя вярва, че тези пътувания са го променили, споделяйки:
“След като той започна да пътува в чужбина, мисля, че това момче се е променило – напълно различен е от момчето, което познаваме.”
Той се премества в Нова Зеландия през 2017 г. и започва да планира атаките си срещу мюсюлманската общност. Активен е в онлайн форумите на белите върховници и публикува онлайн “манифест” на 74 страници преди атаката си.
“Избрах огнестрелно оръжие за действието, което би оказало влияние върху обществото, като избрах да има допълнителното медийно отразяване, и влиянието, което би могло да окаже върху политиката на Съединените щати и по този начин върху политическото положение на света”, пише той в своя манифест, според доклад на New York Times.
Тарант добави, че се надява също така “да създаде конфликт между двете идеологии в рамките на Съединените щати относно притежанието на огнестрелни оръжия, за да се подобри социалното, културното, политическото и расовото разделение”. Той също така сподели, че след атаката ще бъде “бързо забравен”, като добави, че няма нищо против.
Как реагира Нова Зеландия?
Атаката подтикна Нова Зеландия да реформира законите си за притежание на оръжия. По-малко от месец след стрелбите парламентът на страната гласува със 119 гласа “за” срещу 1 глас “против” за въвеждането на реформи, забраняващи полуавтоматичните оръжия във военния стил, както и части, които могат да бъдат използвани за изграждане на забранено огнестрелно оръжие.
Правителството предложи да компенсира собствениците на новоузаконени оръжия с обратно изкупуване. Премиерът на страната Ардерн каза, че трябва да се направи много повече, за да се спре радикализацията в страната.
“Предизвикателството за нас ще бъде осигуряването на ежедневните ни действия и всяка възможност, при която виждаме тормоз, насилие, расизъм, дискриминация, преживявайки това като нация.“
