Британският министър на финансите Риши Сунак е обвинен, че не е предприел действия, за да спаси милиарди от парите на данъкоплатците, които са били използвани за изплащане на лихви по държавния дълг.
Според мозъчния тръст на Националния институт за икономически и социални изследвания загубите се дължат на това, че Министерството на финансите в страната не е успяло да се застрахова срещу повишаване на лихвените проценти. Това означава по-високи от необходимите плащания по резервите в размер на 900 млрд. паунда, създадени чрез програмата за количествено облекчаване (QE). Министерството на финансите заяви, че Английската централна банка е тази, която решава какви мерки да бъдат предприети е тази област, тъй като тя е независима от него. От Министерството на финансите обявиха още, че противното би подкопало тази независимост и би нанесло „огромна вреда“ на доверието в управлението на публичните финанси.
Английската централна банка е генерирала 895 млрд. паунда чрез програмата за количествено облекчаване. По-голямата част от тях са били използвани за закупуване на държавни облигации от пенсионни фондове и други инвеститори. Когато тези инвеститори влагат средствата в депозити в търговски банки, Английската централна банка трябва да плаща лихви по официалния си лихвен процент. Миналата година, когато официалният лихвен процент все още беше 0,1%, мозъчният тръст на Националния институт за икономически и социални изследвания информира, че правителството е трябвало да застрахова разходите по обслужването на този дълг заради риска от повишаване на лихвените проценти. Експертите предупредиха, че лихвените плащания „вече са станали много по-скъпи„, а загубите за последната година се оценяват на около 11 млрд. паунда.
„Такава пропусната възможност е ненужен разход за публичните финанси в много труден момент.„, коментираха от мозъчния тръст, предлагайки дългът да се превърне в държавни облигации с по-дълъг срок на изплащане.
„Щеше да е много по-добре да се намали мащабът на краткосрочните задължения по-рано, както твърдим от известно време, и да се използват предимствата на емитирането на по-дългосрочен дълг. На този въпрос трябва да отговори Министерството на финансите.“, твърди професор Джаджит Чадха, който е част от екипа на Националния институт за икономически и социални изследвания.
Министерството на финансите във Великобританияа заяви, че конвертирането на такъв висок дълг не би било икономически изгодно, като допълни, че цифрата от 11 млрд. паунда се основава на неправдоподобното предположение, че е възможно да се предприемат действия от такъв мащаб в рамките на една сделка.
Бързо и свободно
Джерард Лайънс, бивш главен икономически съветник на Борис Джонсън по времето, когато премиерът беше кмет на Лондон, сподели в профила си в Twitter, че въпросът е „твърде предвидим„. Д-р Лайънс, който понастоящем е старши сътрудник в мозъчния тръст „Policy Exchange“, заяви, че Обединеното кралство е трябвало да се придържа към ниските лихвени проценти и дългове с по-дълга давност, както и да не разчита прекалено много на програмата за количествено облекчаване за финансиране на дефицита.
Саймън Френч, главен икономист в „Panmure Gordon“ заяви, че сумата от 11 млрд. паунда трябва да се съпостави с „ползата“ от 120 млрд. паунда, която процесът по количествено облекчаване до момента е донесъл на хазната.
Депутатката от Лейбъристката партия Тулип Сидик се обърна към управляващите с думите: „Това са астрономически суми, които финансовият министър може да загуби, оставяйки работещите хора да покрият чека за неговото сериозно разточителство, докато той увеличава данъците им в разгара на кризата, свързана с повишените разходи за живот. Това правителство си играе с парите на данъкоплатците на бързи обороти. Обединеното кралство заслужава правителство, което уважава публичните средства и работи в полза на хората в цялата страна.“
