Смъртта на кралица Елизабет II бележи края на една епоха за монархията в повече от един аспект. Тя е последният висш кралски служител от поколение, което съвсем скоро ще изглежда чуждо на съвременните монархисти. По време на 70-годишното си присъствие на престола Елизабет е дала само едно интервю за медиите, което се ограничава до темата за коронацията ѝ. Никога не е изразявала публично своето категорично мнение по въпроси, които биха могли да се възприемат като политически насочени или противоречиви. Тя избягваше всякаква пряка намеса в дейността на публичните институции в Обединеното кралство, пише „CNN“.
Всъщност най-противоречивите политически моменти по време на управлението на кралицата са свързани с недискретността на други хора. Бившият министър-председател на Обединеното кралство Дейвид Камерън заяви, че кралицата е била особено доволна, когато Шотландия е гласувала да остане част от Обединеното кралство на референдума за независимост през 2014 г. Вестник „Сън“ спекулира през 2016 г., че кралицата е подкрепяла Брекзит – твърдение, което бившата ръководителка по комуникациите на Бъкингамския дворец Сали Осман побърза да опровергае в интервю за „CNN“ по-рано тази седмица.
Поведението на покойната кралица е много по-различно от това на кралските особи, които понастоящем водят монархията към ново, по-несигурно бъдеще. Най-голямото дете на Елизабет, крал Чарлз III, постави семейството в неудобно положение, когато бяха публикувани писмата му до бившия министър-председател Тони Блеър, писани между 2004 и 2005 г. Въпреки че те изглеждаха сравнително безобидни, тъй като бяха посветени на въпроси като субсидии за фермерите и климата, самият факт, че първият в линията на престола се осмели категорично да изрази политическите си възгледи пред премиера министър, предизвика недоволство сред мнозина.
Чарлз също така подкрепя използването на публични средства за предоставяне на хомеопатия в рамките на финансираната от държавата Национална здравна служба на Обединеното кралство, което също доведе до противоречия. През 2017 г. Национална здравна служба обяви, че повече няма да финансира хомеопатията поради „липсата на каквито и да било доказателства за нейната ефективност, които да оправдават разходите„. Важно е да си припомним, че през целия период на управление на кралицата, собствената й страна и светът не знаеха почти нищо за нейните лични възгледи, особено по въпроса как според нея трябва да се разпределя държавното финансиране.
„Монархията има огромна непряка власт, тъй като може да повлияе на общественото мнение по даден въпрос, което вероятно е по-важно от лобирането пред министрите,“, твърди Кейт Уилямс, водещ кралски историк и професор по обществена ангажираност с историята в Редингския университет. Тя изтъква като особено важен момента, в който Елизабет II е казала, че шотландските гласоподаватели трябва да помислят внимателно за бъдещето, докато е напускала църковна служба в Шотландия преди референдума през 2014 г.
„Въпреки че този коментар сам по себе си вероятно е имал за цел да бъде неутрален, в контекста на референдума и двете страни биха могли да твърдят, че той е бил подкрепа за отхвърляне на независимостта,„, споделя още Уилямс.
