Мъж уби жена си в Босна и предаваше убийството на живо в Instagram, пише „Асошиейтед прес“. В съседна Сърбия тази година 27 жени бяха убити при нападения, основани на пола, въпреки усилията за повишаване на осведомеността и обръщане на тенденцията. Активисти в Косово казват, че насилието срещу жени е „национално извънредно положение“.
В Западните Балкани жените са тормозени, изнасилвани, бити и убивани, често от техните партньори дори след многократно докладване на насилието на властите. Регионът е твърдо консервативен, с вековна традиция на мъжко господство, но проблемът нарасна след войните през 90-те години и политическите, икономически и социални кризи, които продължават след края на конфликтите.
В отговор женски групи в региона организираха протести, за да привлекат общественото внимание и да поискат адекватни действия. Те са създали линии за помощ и приюти за жени. Но активистите обвиняват властите, че не действат по-решително, за да защитят жените и да се противопоставят на културата на безнаказаност.
Обществеността в Босна и в по-широкия регион беше брутално разтърсена от реалността през август, когато жена в североизточния босненски град Градачац беше застреляна в главата от бившия си партньор във видео на живо в Instagram. Ядранка Миличевич от групата Cure (Girls) заяви:
„Убийството беше толкова ужасно и толкова трагично, че отвори очите.“
В Западните Балкани повечето държави са приели закони и разпоредби за борба с насилието срещу жени, но прилагането остава непоследователно, признават активисти.
Босна например беше сред първите страни, ратифицирали Истанбулската конвенция на Съвета на Европа за насилието срещу жени, но оттогава проблемът само се разрасна, каза Миличевич.
„Насилието срещу жени и домашното насилие са глобално явление. Те съществуват навсякъде, но отговорът на държавата на насилието е ключовият въпрос“, смята Ваня Маканович от Автономния женски център в Сърбия. Тя допълва:
„За съжаление това, което виждаме тук (на Балканите) е, че насилието се одобрява. Това е модел на поведение, който не се осъжда достатъчно публично.“
„Подписахме всички съответни международни декларации, резолюции и конвенции, но тяхното прилагане е под въпрос“, уточни Миличевич и допълни:
„Твърде много хора все още възприемат (домашното) насилие като личен проблем, личен въпрос между двама души. Те не разбират, че това е социален проблем.”
Наблюдателите посочват като един от основните проблеми леките присъди в Босна за насилие и убийства на жени. В доклад от 2022 г. на GREVIO, експертен орган, наблюдаващ прилагането на Истанбулската конвенция, се казва, че подобни съдебни практики подхранват „чувство за безнаказаност“, което се усеща силно както от извършителите, така и от техните жертви.
Само веднъж убиец е осъден на максимум 40 години в случай, когато жертва е жена, каза Миличевич. Общо 65 жени са били убити през последните 10 години и пет са оцелели при опити за убийство в страната с население от 3,3 милиона души, показват местни данни.
Подобна е ситуацията в Косово, друго силно патриархално и ориентирано към мъжете балканско общество. Там изнасилването миналата година на 11-годишно момиче от петима нападатели предизвика улични протести с искане за безопасност на жените, което доведе до оставката на началника на полицията. Но протестиращите отново излязоха по улиците по-късно през 2022 г., разгневени от две убийства в столицата Прищина. 63-годишна учителка по география беше убита от съпруга си с брадва, докато бременна жена беше проследена пред болница от съпруга си, който я уби, докато чакаше да роди.
Общо 66 жени са били убити от партньорите или съпрузите си от 2000 г. насам в 2-милионно Косово, докато само един извършител е осъден на доживотен затвор, показва официалната статистика.
Сръбската активистка Маканович смята, че част от проблема е, че „институциите не се държат отговорни“ и няма последствия за грешки при разглеждането на случаите. Това демотивира жените да се обръщат за помощ към държавата, особено в по-малките населени места, допълни тя.
„Нямаме добре структурирана система за отговорност за всеки професионалист за неправомерни действия или по-скоро липса на действия“, категорична е тя. По думите ѝ се случва рядко полицейски служители, социални служби, прокурори или съдебни служители да бъдат подведени под отговорност, ако са допуснати грешки и по-късно е убита жена.
Изправена пред нарастване на насилието и убийствата на жени, през 2017 г. Сърбия започна да прилага специален закон за задълбочаване на сътрудничеството между агенциите, предприемане на незабавни мерки срещу нападателите и създаване на местни работни групи за предотвратяване на насилието. Сръбският министър по правата на човека и малцинствата Томислав Зигманов обеща допълнителни усилия на неотдавнашна среща в столицата Белград, отбелязваща глобална кампания за борба с насилието срещу жени. Жигманов призова за сътрудничество с гражданските организации за предотвратяване на насилието и наблюдение на наказателния процес. Той твърди:
„Трябва да имаме и граждански организации като партньори, когато става въпрос за създаване на толерантно общество на взаимно уважение и разбирателство.“
В Косово Министерството на правосъдието изпращаше текстови съобщения, за да предупреждава срещу насилието и призоваваше жените да докладват за нападения. Висши служители там публично призоваха за по-строги присъди за извършителите и критикуваха практиките от миналото. На конференция във вторник, озаглавена „Обединени срещу насилието – това е достатъчно!“, министър-председателят Албин Курти цитира случаи, когато престъпниците са освободени и престъпленията се повтарят дори по-лошо от първия път, като даде да се разбере:
„Имаме нужда цялата съдебна система да дава приоритет на случаите на насилие срещу момичета и жени.“
Босна също прие закон за предотвратяване на домашното насилие преди няколко години и властите обещаха да направят повече. Но в обществата, преминали през войни, където икономиките и институциите са се разпаднали и където етническите, политическите и социалните разделения често се подхранват от властите, вместо да се противопоставят, правните промени сами по себе си не са достатъчни, казват експерти.
„Насилието продължава и ще продължи“, смята Весна Станоевич, която управлява верига от сигурни домове за жени в Сърбия. Тя разказа:
„Понякога приемаме жени, които са толкова бити, че не могат да ходят и да движат главата си, които са дошл,и след като са били в болница, които са пред раждане и имат наранявания на стомаха.“
Жената споделя и пита:
„Откъде те (нападателите) научиха това? Кои са моделите за подражание за нашите деца? Трябва да образоваме, а ние (обществата) очевидно не го правим.“
В момента повече от 40 жени и деца са настанени в приютите, управлявани от нейната организация.
„За 32 години работа не съм видяла намаляване на насилието. … Понякога има повече, понякога по-малко, но като цяло винаги е налице.“
В един от приютите 26-годишна жена сподели в интервю, че решила да напусне партньора си, когато забелязала синини и по малкия им син. Жената, която не каза името си от съображения за сигурност, сподели, че партньорът ѝ многократно я е изнасилвал, биел и душил и е държал нея и бебето заключени в апартамента им с часове. При напускането си жената попаднала в болница с гръдни наранявания и натъртвания. Мъжът вече е задържан. Ето какво разказа тя за преживяното:
„Последният побой беше наистина лош. Знаех, че ако се случи отново, нито аз, нито бебето ще останем живи.“
