В условията на криза увеличаването на минималната работна заплата води до повишаване на безработицата. Това обявиха от Българската стопанска камара по повод на дебатите, които се водят в момента, за ръст на МРЗ.
От БСК разпространиха до медиите анализ за оценка на влиянието на изменението на МРЗ върху коефициента на безработица за периода, обхващащ периода 2000 – 2020 г.
Основен извод, който може да се направи на база на публично достъпните данни е, че при фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на минималните доходи води до повишаване на безработицата.
Анализът има обяснителна способност от 80% и е извършен чрез използване на професионален статистически софтуер (STATA). Направени са и три допълнителни контролни анализи с други свързани детерминанти, които го потвърждават.
В момента, а и в средносрочен период, българската икономика навлиза в период на спад. БВП е под потенциала си и дори се наблюдават положителни тенденции. Това се дължи в голяма степен на изтласкване, базирано върху бюджетен дефицит, а не на жизнеспособност на икономиката, посочиха от Българската стопанска камара.
НСИ отчете едва 0.4% растеж на БВП за трето тримесечие на 2021 г. при средно 3.9% за ЕС. В тази ситуация на низходяща фаза за бизнес цикъла на българската икономика едно прекомерно увеличение на МРЗ ще доведе до увеличение на безработицата, както показва иконометричният анализ.
Отново подчертаваме позицията на УС на БСК, че:
1. МРЗ е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает.
2. МРЗ не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, включително на тези за бедността и социалното изключване.
3. Решенията за актуализация на МРЗ не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието.
4. В дългосрочен план, повишаването на трудовите възнаграждения изисква ускоряване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, нарастваща производителност на труда, технологично обновяване и иновации, решителни промени на системата на образованието и професионалното обучение.
