Към април 2024 г. в България са в обращение банкноти на обща стойност от 29 млрд. лв. Техният общ обем нараства бързо през последните години и преживява особен скок след 2020 г., съобщава сайтът „Землевеж“.
Преди 24 години /януари 2000 г./ общата стойност на банкнотите в България е била 14 пъти по-ниска или около 2 млрд. лв. За приблизително същия период – до 2023 г. , брутният вътрешен продукт /БВП/ на страната е нараснал само 6 пъти. Макар да няма формално изискване физическите пари в обращение да следват развитието на икономиката, в България се появяват повече пари, отколкото предполага разглежданият стопански ръст.
Важно е да се отбележи, че банкнотите не отразяват всички пари в икономиката – напр. депозит в банка обикновено не представлява физически пачки в сейф.
Какви изводи можем да направим на база на посочените данни?
- Риск от инфлация: Непропорционалният ръст на паричната маса спрямо икономическия ръст може да доведе до инфлационен натиск, тъй като повече пари в обращение без съответстващ ръст в производството на стоки и услуги може да увеличи ценовите нива.
- Промяна в паричните навици: Увеличението на физическите пари в обращение може да отразява промени в паричните навици на населението и бизнеса, включително повишена склонност към задържане на пари в кеш или по-слабо развитие на електронните разплащания.
- Ефекти от кризите: Скокът в обема на банкнотите след 2020 г. може да е свързан с ефектите от глобалната пандемия COVID-19, като несигурността и икономическите турбуленции да са довели до повишено търсене на кеш.
- Неформален сектор: Високото ниво на физически пари в обращение може да показва и значителен дял на неформалния сектор в икономиката, където транзакциите често се извършват в брой.
- Парична политика: Данните могат да подскажат нуждата от ревизия или засилване на паричната политика, за да се избегнат потенциални негативни икономически последствия от непропорционалния ръст на паричната маса.
Протест ще блокира Подбалканския път и прохода Троян-Кърнаре
[…] […]