Жителите на Бургас отдадоха почит към Апостола на свободата Васил Левски с традиционно факелно шествие, организирано от „Организация за закрила на българските граждани“ /ОЗБГ/. То се провежда за 11-та поредна година. Заради минусовите температури и лошите атмосферни условия, множество мероприятия в Бургас бяха отменени. Въпреки това, шествието на ОЗБГ беше единственото, което се проведе, като в него се включиха десетки граждани.
Събитието започна в 18:00 часа пред сградата на Община Бургас, откъдето участниците, носещи факли и знамена, преминаха по булевард „Алеко Богориди“ и се насочиха към Морската градина.
Крайната точка на шествието беше паметникът на Васил Левски, където бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност към делото на великия български революционер. Присъстващите сведоха глави и запазиха едноминутно мълчание в негова памет.
Пред събралите се бургазлии Бисер Русимов, представител на ОЗБГ, произнесе вдъхновяваща реч, като подчерта значението на паметта за Левски:
„Днес сме се събрали тук, озарени от пламъка на факлите, за да почетем паметта на най-великия син на България – Васил Левски. 152 години ни делят от онзи мрачен ден, когато Васил Левски беше обесен, но неговият дух остана безсмъртен. Васил Левски вярваше и ни остави мечтата не просто за свободна България, а също така за чиста и свята република, за народно единство. Той вярваше, че свободата не се дава даром, а се извоюва с жертви, но също така с вяра, разум и несломим дух. Нека този пламък, който носим днес, бъде символ на непреклонността, на желанието да пазим неговия завет, защото Васил Левски не е само нашето минало, но и нашето настояще, нашето бъдеще, и ние го носим в нас. Да живее паметта на Апостола! Да живее България!“
Общественикът Николай Кючуков също каза значими слова:
„152 години ние мислим, че него го няма, а всъщност днес той е по-жив от всякога – той живее във всеки един от нас. Всеки ден се будим, и той ни напомня за завета си – да правим добро и да вършим делата, които той е вършил. Сигурен съм, че всеки един от присъстващите тук и всеки българин, носещ България в сърцето си, поне веднъж в живота си е казвал: „Левски, България има нужда от теб.“
„Наша е отговорността да си подадем ръка. Наша е отговорността да вървим заедно. Наша е отговорността да скачаме смело, да преминаваме през препятствията без страх, да се борим за правдата и да устояваме истината. Не забравяйте – за да бъде България такава, каквато я заслужаваме ние и нашите деца, трябва да се хванем за ръце и да не се пускаме. Трябва да се борим и да вярваме, че бъдещето на България зависи от нас, днес и сега. Това е заветът на Левски. Поклон пред делото на Васил Левски и всички борци за свобода!“, завърши Кючуков.
Историкът д-р инж. Румен Петков също изнесе реч пред паметника на Апостола:
„Като историк искам да ви кажа, че ако хвърлим поглед върху развитието на нашия народ, ще видим, че той е изпълнен с борби за по-сносен живот. Народът ни е бил хвърлян или замесван в национални катастрофи в повечето случаи зариди нашите управници. Днес обаче Левски живее сред нас и мнозина продължават неговото дело. Виждам колко много хора са тук и носят факлите на неговия завет. Още веднъж казвам – горд съм с вас и благодаря, че се организират такива мероприятия, за да се съхрани нашата история!“
Родолюбивата атмосфера беше допълнена от рецитали на деца, които представиха стихотворения, посветени на Дякона. Гражданин изрецитира отказ от произведението на Иван Вазов – „Левски“, а именно:
„О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!“
Ученичка припомни още една част от същото стихотворение на Вазов:
„Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.“
Организаторите изразиха своята благодарност към всички, които се включиха и почетоха паметта на Апостола.
За пореден път Бургас показа, че духът на Левски е жив и че българите не забравят своите герои.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
