Бургас има петима нови почетни граждани

Това са д-р Лорис Мануелян, Аглика Бояджиева, Жечка Сланинкова и дует „Бургас“ – Мария Чернаева и Владимир Спасов

1
9662
Лорис Мануелян, Жечка Сланинкова, Дует Бургас, Аглика Бояджиева
Лорис Мануелян, Жечка Сланинкова, Дует Бургас, Аглика Бояджиева

Списъкът с почетни граждани на Бургас се увеличи с петима души. Това стана след решение на Общински съвет днес. Имената бяха предложени с докладни записки от инж. Чанка Коралска, която в момента изпълнява длъжността кмет на Община Бургас. 

Това са д-р Лорис Мануелян, Аглика Бояджиева, Жечка Сланинкова и дует „Бургас“ – Мария Чернаева и Владимир Спасов. И четирите предложения бяха приети без дебати и с голямо мнозинство. Преди това те са получили и одобрението на постоянните комисии към местния парламент. 

Лорис Мануелян

Десетилетия наред личността и името на д-р Лорис Мануелян се свързват с благородни морални ценности, висок професионализъм, човечност, отдаденост към лекарската професия, към каузите на здравеопазването и социалните дейности не само в Бургас, но и в цялата страна. Почти няма дом и къща в кварталите на Бургас, където да не е влизал с лекарската си чанта, за да помогне и откликне на хората в нужда.

Д-р Лорис Мануелян е роден на 15 юни 1954 в Бургас. Основното си образование е завършил в ОУ „П. Р. Славейков“ и СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, а средното в АЕГ „Гео Милев“. Приет е да следва българска филология, но по съвет на баща си решава да кандидатства и във Варненския медицински университет. През 1981 г. се дипломира с отличие и още същата година започва работа в УМБАЛ – Бургас, тогава Обединена окръжна болница, където в продължение на 3 години е лекар на редовен график и извънредни дежурства в Бърза помощ. След този период започва специализация по вътрешни болести, а по-късно и тясна специализация по нефрология. По-късно завършва „Здравен мениджмънт“ в УНСС София. На 35 години става най-младия завеждащ отделение в болницата.

През следващите години посвещава професионалния си живот изцяло на изграждането и развитието на мрежа по нефрология и хемодиализа в цялата Бургаска област. Лична кауза на д-р Мануелян е изграждането на Център по хемодиализа и интензивна нефрология. Това става първото отделение в тази област на медицинските грижи, в което са отделени легла за активно лечение, интензивен сектор, операционна, зала за хронеодиализа, както и зала остра диализа. Благодарение на усилията на д-р Мануелян новосъздадената структура е приета изключително бързо от Министерство на здравеопазването и от много други окръжни градове, които веднага започват да черпят опит, да се консултират с бургаската болница с цел проучване и прилагане на модела. По това време Бургас наред с много от останалите болници в страната започва да прилага световните иновативни и най-съвременни практики за лечение на бъбречни заболявания, особено в сферата на хемодиализата. Благодарение на непрекъснатите усилия на д-р Лорис Мануелян за развитие на лечението на бъбречните заболявания, бургаската болница става инициатор и организатор на ежегодни конгреси с международни участия по нефрология и хемодиализа. В този период д-р Мануелян заема позицията на секретар в Експертния съвет по хемодиализа и нефрология към Министерство на здравеопазването.

Изключително значим е приносът на д-р Лорис Мануелян за развитието на бургаската медицина. Носител е на златен почетен знак от Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Той е първият бургаски лекар, отличен с почетен знак „Български лекар“ от Българска национална академия по медицина, Медицински университет – София, както и почетен знак на БЗС за организиране на стоматологичната помощ в Бургас. През 90-те години участва активно в рекреацията на Българския лекарски съюз, който в последствие става съсловна организация, утвърдена със закон. Първите два мандата е в Националния управителен съвет, като през втория мандат е председател на Етичната комисия. Малко по-късно, през 2000 г. по време на тежката криза, в която изпада бургаската болница, е поканен да стане главен лекар и да разработи и ръководи план за извеждане на лечебното заведение от кризата, като с екип от талантливи млади лекари, общественици, експерти, юристи и икономисти успяват да изправят болницата на крака. По същото време по искане от страна на д-р Мануелян към Народното събрание в националния бюджет безпрецедентно и целево е гласувана сумата от 11 млн. лева за ремонт и оборудване на болницата.

Животът на д-р Лорис Мануелян е свързан с много пътувания в чужбина, първо като член на Европейската бъбречно-трансплантационна асоциация, Европейската бъбречна асоциация и Американското нефрологично общество, които провеждат ежегодни конгреси в различни държави и градове и където се представят най-новите правила и ръководства за добра медицинска практика. Незабравимо в жизнения му път е околосветското пътешествие, което осъществява като корабен лекар, където освен професионалните си задължения използва вдъхновението на морето за написването на много от стиховете и песните си. Тогава създава песента „Моята молитва“, която в последствие става неформален химн на Българския лекарски съюз.

Независимо от професионалната си ангажираност, д-р Мануелян е и творец отдаден на литературата и музиката, както и страстен ценител на изкуството. Пише стихове от младежките си години. Печата в местни периодични и в национални периодични издания, като „Черноморски фронт“, „Родна реч“, „Студентска трибуна“, „Пламък“ и „Ретро“. Печелил е награди от национални конкурси за млади творци. Първата му стихосбирка е издадена тайно от него, от приятели, сред които Н. Искъров, Н. Йорданов, С. Симеонова, Е. Енчев, Ж. Иванов. Големият бургаски художник Живко Иванов създава илюстрациите към книгата. По-късно, поради изключителната му ангажираност с обществена и професионална работа, по инициатива на сини му – доц. Карен Мануелян, са издадени избрани стихове и песни от три неиздадени други стихосбирки. Негови стихове са превеждани на английски, арабски, френски и сръбски. По-малкият му син Самуел Мануелян изпълнява по участия и концерти част от песните, писани от баща му.

Като част от управата на Община Бургас провежда редица реформи в сферата на социалните дейности. Много от проектите, които в последствие стават и национални, за първи път, пилотно са провеждани в Бургас. Д-р Мануелян отделя особено внимание на работата по адаптирането на градската среда към хора с увреждания, както и финансовото подпомагане на хора в тежко социално и здравословно състояние. По време на управлението му като ресорен Заместник-кмет по здравеопазване, социални дейности и спорт за първи път се създава регистър на социалните неправителствени организации, с които общинската администрация влиза в неформални отношения и те са включени активно като партньори на Община Бургас. В същото време д-р Мануелян е включен в ръководството на мрежата на европейските градове против дрогата със седалище Стокхолм, като последните няколко години е вицепрезидент на организацията.

Д-р Мануелян има активно участие при създаването на нова стратегия за развитие на здравеопазването в Бургас като областен град. В нея особено внимание се отделя на онкологичната помощ. Чрез участия в проекти Комплексния онкологичен център е построен и оборудван с най-съвременни средства за диагностика и лечение.

Особено трудна, но изключително важна задача, която си поставя целият екип на д-р Мануелян, е създаването, учредяването, оборудването и акредитирането на Факултета по медицина към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас. За д-р Мануелян това не е просто поредното висше учебно заведение, а стартът на дългосрочна стратегия за подобряване и цялостно усъвършенстване на здравеопазването в Бургас – място, където младите бургаски лекари да развиват своята академична кариера, да създават школи и да работят за развитието на медицината.

В сферата на спорта заедно с целия си екип той работи упорито за ремонтиране и разширяване на спортната база на общината, построени са много спортни площадки, игрища, басейни и цели спортни комплекси. Отдава се дължимото на всички спортни клубове, с приоритет е развитието на детско-юношеските школи и подпомагането им от Общината. Бургас става център на много и разнообразни национални и международни спортни състезания и турнири. През 2014 г. Бургас бе обявен за Европейски град на спорта за първи път в България.

Д-р Мануелян е получавал много предложения за реализация извън страната и в столицата, никога не си е представял живота си извън Бургас и далеч от морето. Той избира да остане в града, от който черпи нестихваща енергия и вдъхновение за стиховете и песните си, града, на който посвещава професионалния си път, града, в който всеки го познава като лекаря с голямо сърце, вдъхновения поет с китара и душа на благородник.

Аглика Бояджиева

Аглика Бояджиева е родена на 20 март 1953 година гр. Русе и принадлежи към известния Бояджиев род. Той се свързва с възрожденеца Бояджи Яни и с почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев. Род на патриоти и интелектуалци – учители, артисти, музиканти, лекари… Без тях обществения и културен живот на града не би бил същият в продължение на два века. В широко разклоненото дърво на рода Бояджиеви артистичният ген е най-силно изразен. Като се започне от най-големия син на Бояджи Яни – Георги и се мине през шест поколения. Все творци отдадени на Мелпомена. От интереса на Георги към театъра през сина Лефтер, един от създателите и ръководители на силистренския театър, внука Любен, изиграл незабравими роли и неговите потомци – дъщерите му Милена и Аглика, дъщеря на Аглика – Милена Маркова – Маца и нейния син О. (в момента студент актьорско майсторство в Нов български университет). Шест поколения подвластни на магията на сцената, придала смисъл на живота им. Не могат да се пропуснат и семейните партньори А. Болгурова, Антонов, Е. Марков, О. Карагьозов, също актьори с красноречиво театрално присъствие. Пътят на семейството на Л. Бояджиев и А. Болгурова минава през театралните сцени на Пловдив (1946-1949) и Русе (1949-1960), създавайки вълнуващи главни роли в пиеси на Яворов, Страшимиров, Джагаров.

През 1961 г. актьорското семейство хвърля котва на брега на морето в Бургас и остава завинаги, намерило там своята публика. Най-ценното от себе си като хора и актьори-професионалисти семейството предава на двете си дъщери Милена и Аглика.
За изключителната фамилия Бояджиеви е издадена книгата “Бояджиевият род”- по следите на изминалото време от Димитрина Христова. Шест поколения свързани със сцената. Няма такъв случай в историята на българския театър.
Театралната кариера на Аглика Бояджиева започва с участието е „Мадам Бътерфлай” на сцената на Русенския театър, когато е едва на 3 години. Детството и преминава в гр. Русе. В Бургас завършва средното си образование в Руска езикова гимназия Бургас, след това е приета във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ с преподаватели проф. Е. Михайлова, проф. И. Добрев и П. Чернев. Завършва Театралната академия и се връща при родителите си в любимия Бургас. Започва театралната си кариера в мечтания бургаски театър. Създава семейство с актьора Емил Марков. Дъщеря им Милена Маркова – Маца също поема пътя на изкуството.

Аглика Бояджиева е един от доайените на Драматичен театър „Адриана Будевска”. От 1974 г. досега е изиграла над 100 роли от българската и световната драматургия. Сред най-забележителните са: Аня във „Вишнева градина“ на Чехов, Монахова във „Варвари“ на Горки, Фениса в „Изобретателната Влюбена“ на Лопe де Вега, Лейди Мортимър в „Хенри IV“ на Шекспир, Офелия в „Хамлет“ на Шекспир, Дорис в „Догодина по същото време“ на Б. Слейд, Мег Макграт в „Престъпление на сърцето“ на Б. Хейли, Олга в „Сестри“ на Людмила Разумовска, Елена в „Мая“ на Разумовска, Бланш Дюбoа в „Бог“ на Уди Алън, Лора в „Нирвана“ на К. Илиев, Мексин Фолк в „Нощта на игуаната“, Фьокла в „Женитба“ на Гогол, Доротея в „Чудна неделя“ на Тенеси Уилямс, Мария в „Краля умира“ на Юнеско, Ланда в „Смъртта на търговския пътник“ на Артър Милар, Сесил Робсън в „Квартет“ на Ронал Харвуд, Линда в „Последният янки“, Актрисата в едноименната пиеса на Питър Кулитър, Учителката в „Мечтател безумен“ на Първан Стефанов, Томи в „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Словесен пейзаж“ на Христо Фотев, Принцеса Мария в „Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев, Марта в „Барон Мюнхаузен“ на Горин, Босилка във „Вражалец на Ст. Л. Костов, Мари във „Войцек“ на Г. Бюхнер, Мария в „Есента на един изследовател“ на Георги Данаилов, Лида в „Аморална история“ на Ризанов, Мадлен в „Честна мускетарска“ на Валери Петров.

Със всеотдайната си педагогическа работа Аглика Бояджиева предава своите познания, организирани в система от принципи, методи, форми и средства и процедури за реализация в актьорската професия и оформянето на човешката личност. Нейните ученици с успех поемат не лекия път на театралното изкуство.
За активното си участие в културния живот тя е удостоена с редица награди.

Аглика Бояджиева избира да живее и твори в любимия Бургас, талантът и постоянството я превръщат в един от най-обичаните творци с безспорен принос за популяризиране на града ни като културен център. Всяка сценична проява на актрисата е празник за нейните почитатели от вече три поколения бургазлии.

Жечка Сланинкова

Жечка Сланинкова е родена на 3 март 1962 г. в село Индже войвода, Бургаско. Още на петгодишна възраст запява песните, характерни за Странджа планина. През 1976 г. на Трети национален събор на народното творчество в Копривщица получава първия си златен медал, а е само на 13 години. Средно образование завършва в Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел. Там доразвива своя талант и обогатява музикалната си култура.

През следващите три години преподава в Музикалното училище в Широка лъка. В този период от живота си започва да осъществява записи с Оркестъра за народна музика на Българското национално радио, с които продължава да работи и до днес.

Бракът ѝ с Р. Мутафчиев, с когото са заедно в преподавателската дейност в Широка лъка, я довежда в Бургас. Заедно с него и колегите им И. Цолов, Ж. Жеков и други, с дейното участие на директора на СОУ „Добри Чинтулов” – Г. Мърмаров, създават паралелка за разширено изучаване на народни инструменти и народно пеене. През тези паралелки са преминали много таланти от Бургас и региона, деца, чийто гласове и музикални изпълнения днес са разпознаваеми за почитателите на народната музика. Една част от тях в момента са преподаватели в училището. Сегашният зам.-директор П. Стойчев е неин възпитаник, както и на съпруга ѝ.
Още по време на преподавателската си дейност Жечка и съпругът й създават оркестър „Странджа” – Бургас. С него имат стотици участия, концерти и спектакли в Бургас и региона, неуморно работят за популяризиране на неповторимия странджански фолклор.

Народната певица има десет издадени албума с народни песни и сборници с нотирани нейни песни, който се изучават в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.
Жечка Сланикова има музикални проекти и дългогодишни приятелства с изпълнители от ранга на Теодосий Спасов (с когото се познават от ученици), с Н. Недялков, П. Пеев и други.

Гласът ѝ е разпознаваем и обичан в страната и в чужбина.. Има признания и награди от първите си музикални изяви до наши дни. Сред тях са: грамота за принос в запазването и популяризирането на странджанската народна песен от Община Бургас, почетен медал за заслуги НФП „Приморска перла”. Странджанската народна певица участва в концерта на оркестъра при БНР по повод тяхната седемдесет годишнина. Нейни песни не веднъж са печелили годишни фолклорни класации на радиото.

Жечка Сланинкова е педагог и певица, която пали в сърцата на подрастващите искрата на любовта към автентичната народната музика. Съхранява и предава на поколенията богатството на странджанския фолклор.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и чл. 47 от Наредбата за символиката и отличията на Община Бургас, отчитайки приноса на Жечка Мутафчиева с творчески псевдоним Жечка Сланинкова в развитието на културния живот на България и Бургас, предлагам Общински съвет да вземе следното.

Мария Чернаева и Владимир Спасов

Дует „Бургас” започва своята творческо-певческа дейност през 1983 година, когато след конкурс, организиран от Община Бургас с комисията в състав: Вили Казасян, Атанас Косев, Янко Миладинов, Петьо Петров, Иван Пантелеев, Ваньо Вълчев и Павлина Иванова – балет майстор, са избрани за солисти на оркестър „Бургас“.

Като част от него Дует „Бургас“ участват в многобройни концерти и спектакли, част от Културния календар на Бургас. В състава са на съвместни спектакли с актьорите от театър „Адриана Будевска” и Държавна Опера – Бургас, както и Филхармония Бургас с диригентите Иван Вульпе, Иван Кожухаров, Вили Казасян, Ивайло Кринчев, Мишо Ваклинов, Иван Пантелеев. В спектаклите „Песни вечни обгорели от войната“ с режисьор Еди Шварц „Сякаш сън“, с режисьор Румен Велев, „Ще помня този бряг“ с режисьор Ласка Минчева, „25 години Бургаска морска флотилия“ и други. Десет години Дует „Бургас“ участва в конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“. С оркестър „Бургас“ двамата изпълнители са записвали песни на композиторите Иван Пантелеев, Петьо Петров, Атанас Косев, Йонко Попов, Димитър Пенев, Вили Казасян, Тодор Филков и други. Песните им са по текстове на големите бургаски поети Ваньо Вълчев, Жива Кюлджиева, Недялко Йорданов, Живко Колев, Лорис Мануелян и Пейо Пантелеев.

През годините са носители на няколко награди от конкурса „Бургас и морето“: втора награда с песента „Помниш ли“ по музика на Иван Пантелеев, текст Мими Христова и аранжимент на Вили Казасян, трета награда с песента „Обич“ по музика на Петьо Петров, текст Ваньо Вълчев и аранжимент Вили Казасян, трета награда с песента „Тихия залез” по музика на Атанас Косев, текст Ваньо Вълчев и аранжимент на Йонко Попов.

От 1991 г. Владимир Спасов и Мария Чернаева започват самостоятелна творческа дейност като дует „Бургас”. През 1993 г., с подкрепата на много приятели събират част от песните, които са изпълнявали през годините, наградените песни от конкурса „Бургас и морето”, както и нови песни, в първия си самостоятелен албум „Бургаски вечери с Дует „Бургас“. В него са включени песни на Иван Пантелеев, Стефан Диомов, Красимир Гюлмезов, Пламен Велинов, Константин Ташев, както и техни авторски композиции. По-късно пилотната песен от албума „Завръщане в Бургас” става не само визитна картички на дуета, но и любима на бургазлии от всички поколения. През 2017 г. с подкрепата на Община Бургас, приятели и съмишленици е издаден и вторият им самостоятелен албум „Бургас, моя любов“. Албумът отново е посветен на родното им място като завещание за всички поколения да обичат, пазят и милеят за града. Всички песни в него отново са създадени от бургаски композитори и поети: Стефан Диомов, Руслан Карагьозов, Красимир Гюлмезов. Пилотната песен „Бургас, моя любов” и още няколко песни са на младата композиторка Василена Чернаева. През 2021 г. е издаден третият им албум – „Бургас, завинаги в сърцето“. Той отново е реализиран от бургаски композитори и поети, аранжиментите са поверени на младия и талантлив композитор и диригент Георги Милтиядов.

Творчеството на емблематичния дует, многобройните им сценични изяви са неделима част от културната атмосфера на града, радват и вълнуват поколения бургазлии и ценители на хубавата шлагерна песен от цялата страна.
Мария Чернаева е родена на 10.11.1957 г. в гр. Бургас. Завършва СМУ „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност цигулка в класа на Д. Михайлов. Продължава образованието си в Медицински институт „Проф. Д. Темков“ със специалност медицински парамедик. През 1975 година, след полагане на изпит за поп изпълнител при Държавен естраден отдел на Българска национална консерватория, е удостоена с Първа солистична категория за поп изпълнител.

През 1978 г. започва работа като солист на оркестър „Орбита“ с диригент Кирил Емилев. Оркестър „Орбита“ е държавен оркестър при Филхармонична дирекция и Дирекция „Музика“ гр. Бургас с директор Живко Данов. Като солист на оркестъра участва активно в музикално-културната програма на града.

Владимир Спасов е роден 22.02.1957 г. Завършва „Професионална гимназия по механотехника и електроника” в гр. Бургас. Продължава висшето си образование във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Музикална педагогика“. Дипломира се с пълно отличие. Владимир Спасов е и прекрасен пианист, както и владее други музикални инструменти. След дипломирането си започва работа, като преподавател по музика в НБУ „Михаил Лъкатник”, където работи 35 години до пенсионирането си. От 1983 г. до 1990 г. работи като солист на оркестър „Бургас”.

В многогодишната си работа като преподавател той обучава, изнася открити уроци на студенти със специалност музика от Университет „Проф. Асен Златаров“. Владимир Спасов е любим преподавател на 40 випуска деца, възпитавайки ги да обичат музиката, родината и родния си град.

През целия си творчески път артистите от дует „Бургас“ са се стремили всички техни песни да достигнат до всяко сърце и до всички поколения. Творчеството им възпитава любовта към хубавата и стойностна българска музика и текстове с художествени достойнства. Мария и Владимир съхранят за поколенията творчеството на едни от най-видните и обичани композитори и поети от Бургас.

Окончателно: Бургазлията, държал 32 кг амфетамин и метамфетамин, остава в ареста

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
АНИ СТЕПАНЯН
АНИ СТЕПАНЯН
1 месец по-рано

НАЙ ЗАСЛУЖЕНАТА ПЕТПРКА ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ!ИСТИНСКИ БУРГАЗИИ ! ОБИЧАЩИ БУРГАС! МНОГО ВИ ОБИЧАМ И ПЕТИМАТА! ЧЕСТИТО! ЖИВИ И ЗДРАВИ БЪДЕТА И ДЕРЗАЙТЕ ВСЕ ТАКА ЗА ЛЮБИМИЯ НИ ГРАД!