През тази година се отбелязват 100 години от рождението и 50 от смъртта на незабравимия Апостол Карамитев. В тази връзка от Община Бургас организира поредица събития, като сред тях е била и днешната церемония при паметника на актьора в Морската градина и прожекцията на филма „Бялата стая“ от 20:00 часа довечера в залата на Драматичен театър „Адриана Будевска“.
Неотдавна Апостол Карамитев беше удостоен и с най-високото звание на Община Бургас – „Кавалер на сребърния кръст на Свети Николай“ (посмъртно). Идеята е била подкрепена с писма от ДТ „Адриана Будевска“, Държавната опера в Бургас, Регионалния исторически музей и над 3000 души, включили се в специална подписка.
Днес цвете при паметника на Карамитев оставиха мнозина бургазлии. Сред тях имаше голяма група младежи, изкушени от актьорското изкуство, както и популярни личности от града, свързани с театъра и киното: Юрий Ангелов, Христо Димитров – Хиндо, Валери Еличов, Румен Велев, Христо Симеонов…
Изложбата, посветена на Апостол Карамитев, която беше подредена до Културен дом НХК, явно се харесва и извън рамките на града. Тя ще бъде показана още във фоайето на театъра в Димитровград, който носи името на актьора, както и в сградата на НАТФИЗ в столицата.
Апостол Карамитев
Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище /днес НАТФИЗ/ през 1951 г. при проф. Боян Дановски. Специализирал е режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград /Санкт Петербург/.
Емблематични остават създадените от него театрални образи на сцената на Народния театър. Паметни роли великият актьор прави и в киното – Радосвет и Радослав във филма „Любимец 13“, Петър Александров в „Бялата стая“, вуйчо Георги в „Рицар без броня“, Апостол в „Специалист по всичко“ и др. От 1969 г. Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда артисти, доказали се като достойни негови ученици.
Смъртта го настига през 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“.
