Бургазлийка: Многоетажен паркинг до пазар „Краснодар“ ще превърне района в лабиринт от тесни улици с магистрален трафик

„Инициативата на Община Бургас за изграждане на многоетажни паркинги във ж.к. „Възраждане“ е похвална и много повече от навременна“.

Това пише в писмо до Общински съвет-Бургас гражданка с инициали Д.Г. по повод идеята на местната власт за изграждане на съоръженията, които трябва да решат проблема с паркирането в централния бургаски комплекс. 

Искра.бг припомня, че Община Бургас обяви идеята си в края на месец април, като пусна и онлайн анкета, в която да проучи какво е мнението на живущите в района. Подобно проучване бе правено и в миналото, но то не срещна широко одобрение и идеята в крайна сметка бе „замразена“.

В писмото си бургазлийката пише, че благодари за поисканото мнение, но уточнява, че във въпросникът не е предоставена възможност за допълнителни бележки. Самата тя е изредила своите притеснения, които са свързани най-веже с локацията до пазар „Краснодар“, където е предвиден и най-големия по площ многоетажен паркинг. Те са свързани най-вече с градското планиране, инфраструктурата, инжерено-геоложкото проучване, хидрогеоложки съображения, качеството на живот и бизнес средата. Ето какво пише дамата по тези въпроси:

Градско планиране

Проблемът съществува от дълго време и поради натрупаното напрежение у всеки притежател на кола без личен гараж е голяма вероятността предпочитанията на анкетираните да са за най-голямото предложено пространство, което е локация # 3, т.нар. Пазар, известен на всички ни като „Краснодар.“ Това би уталожило негодуванието и ежедневния стрес сега, но би породило множество други проблеми, които емоционалността в този момент прави невидими, пренебрегва или омаловажава.

Щеше да ни е от изключителна полза при попълването на анкетата, ако преди това проектът беше предложен за анализ на екип от професионалисти по градоустройство и градско планиране.

Такъв анализ щеше да систематизира предимствата и недостатъците на всяка от локациите. Едва след това би било добре ние, гражданите – вече информирани и ограмотени – да изразим предпочитанията си.

Инфраструктура

Многоетажните паркинги освен спрямо размера на конкретното петно е съобразен и с обкръжаващата го среда, и паркингите да са разпределени сравнително равномерно – доколкото е възможно. Всички те имат директен достъп или такъв в непосредствена близост до голяма пътна артерия, „Мария Луиза.“

Проектът за „Краснодар“ в контраст е ограден от 4 тесни еднолентови улички. Само една от тях, улица „Цариградска“, има достъп до улица „Гладстон“ – това е най-близката двупосочна пътна улица. Друга от улиците-граници на Пазара, „Климент Охридски“, е със затворен достъп до улица „Гладстон“ – има трафопост.

На този етап все още на обществеността не ни е известен броят планирани паркоместа на „Краснодар“, но поради площта консервативният минимум е сто, а вероятно ще е в стотици.

Такъв постоянен и огромен поток от автомобили, редом е този на понастоящем пазаруващите граждани и на търговците, би изисквал пътна инфраструктура, която е неподходяща и несъвместима за този жилищен район на квартала.
Трябва да се има предвид и хипотетичната ситуация евентуалното паркинг-съоръжение да е завършено преди застрояването на частните имоти на „Цариградска“ между улиците „Ивайло“ и „Цар Калоян.“ Дори сега, когато в строеж е само една такава частна сграда там, улица „Цариградска“ е блокирана за различни периоди от време. 

Инжерено-геоложко проучване

Съвсем наскоро при изкопите на строеж на частна сграда на „Цариградска“- през улицата от Пазара, тротоарът пропадна. Сградата като площ и мащаб е в пъти по-малка от паркинг-проекта „Краснодар.“

Преди години при изграждането на подземен паркинг под площад „Св.Св. Кирил и Методий“ сградата на храма се разцепи, а и целостта на жилищни кооперации в близост беше нарушена. Макар и да няма официално и категорично заключение за причините, разбираема е нашата загриженост и тревога, че един такъв гигантски строеж би застрашил целостта на околните сгради, почти всички жилищни и частна собственост. За мен е абсурдна перспективата жилището ни, дори и застраховано, да стане неизползваемо, поради прибързаност и липса на предварителни проучвания, анализи и най- вече гаранции.

Затова инженерно-геоложко проучване е задължителен етап не само преди започването на каквато и да е строителна дейност, но дори и трябваше да изпревари предлагането на тази локация като избор пред гражданите.

Хидрогеоложки съображения

Част от подземните помещения на имотите по протежението на улица „Цар Калоян“ в района на пазар „Краснодар“ са неизползваеми, заради проблем с подпочвените води и вероятното съществуване на подземна река. Това е частен проблем, поне до границата на имота с тротоара. Собствениците се опитват да го решат и контролират с изолации, помпи, но съвсем не успешно, особено в дъждовни периоди. Тези частни проблеми не са известни, а и не засягат пряко всички, които попълват анкетата.

От едно проучване, което би изяснило хидрогеоложките условия под „Краснодар“, би спечелила не само Общината, но и гражданите. Общината – най-малкото като гаранция, че теренът би издържал този евентуален паркинг или пък при обмислянето на друга, каквато и да е, бъдеща инвестиция там. А косвено – и собствениците на имоти в района, защото от подобен анализ ще получат обяснение, причина и така биха взели най-адекватните мерки за справянето с наводненията в подземните части на сградите.

Качество на живот

Ежедневните тревоги относно паркирането биха били потушени с многоетажен паркинг на което и да е място. Но неспирният поток от автомобили от и до пазар „Краснодар“ би променил физическата среда и облика на района и би го превърнал в лабиринт от тесни улици с магистрален по обем трафик сред жилищни блокове, кооперации, къщи, детска градина („Дебелт“ и „Климент Охридски“), квартално читалище с детска музикална школа („Цариградска“ и „Цар Калоян“), множеството малки бизнеси.

Концентрацията на изгорели газове от стотиците автомобили би довела до рязко влошаване на качеството на въздуха в сравнително обезлесения ни мини-район (на улица „Цариградска“ от „Мария Луиза“ до „Гладстон“ има само две дървета, едното е част от градинка в междублоково пространство).

Един такъв евентуален проект насред жилищни сгради също трябва да включва и решение/я за шумоизолация. 

Според Министерството на здравеопазването: „Най-силно въздействие върху акустичната обстановка оказва транспортният шум. Неговият дял е 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. Непрекъснатото увеличаване броя на моторните превозни средства и грешките в градоустройственото планиране са основните причини за оформянето на урбанизирана среда е утежнен, неблагоприятен за човешкото здраве акустичен режим.“ 

Бизнес среда

Пазарът на тази локация, дори и общинска собственост на „Бургаски пазари“ ЕООД (освен другите му дейности), е съвкупност от множество търговци, почти всички от които са малък и/или семеен бизнес. В досега оповестената информация е споменато, че пазарът от съществуващия си вид ще бъде преструктуриран на един от етажите на евентуалния нов многоетажен паркинг.

Част от тези търговци са в многогодишни договори за наем, както и изпълняват или вече са изпълнили свои задължения за инвестиране в съоръжения и оборудване – по клаузи в договорите им. От разговори с търговци, от които почти ежедневно семейството ми пазарува, разбираме, че те имат притеснения за бъдещето на бизнесите си. Също така и че им липсва смелост по техни съображения те да инициират диалог.

Като граждани те са попълнили анкетата, но са притеснени, че не им е предоставена възможност като засегната страна, едно, да бъдат запознати с плановете на Общината и, второ, самите те да споделят своето виждане и въпроси – по време на изпълнението на този мащабен проект дали ще имат алтернатива като място, площ и оборудване; компенсация за вече направени инвестиции, търговски/бизнес застраховки, договори; как ще товарят, разтоварват след строежа.

Това е само преразказ от кратки и неформални разговори с търговци, чиито редовни клиенти сме. Ще ми се, дори и неволно, да не съм преиначила споделеното от тях.

Укрива ли Община Бургас важни документи по казуса с „Гъбката“ в Морската градина?