Днес отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На 24 май отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.
Кирил и Методий са създали глаголицата през 855 година в манастира Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това светите братя започнали да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Учениците им Наум, Климент, Ангеларий, Горазд и Сава продължили тяхното дело. Те били приети топло в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е била създадена в Преславската книжовна школа. Климент Охридски се сочи за неин създател, а името й е в чест на Константин-Кирил Философ.
За първи път празникът се чества в Пловдив през 1851 година, пише „DarikNews“. Тогава по инициатива на Найден Геров епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ организира ученическо шествие и празник. След 5 години – през 1856 г. Йоаким Груев дава предложението денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Българската православна църква чества Денят на св. св. Кирил и Методий на 11 май по църковния литургичен календар. Има доказателства, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от XII век.
В края на 1968 г. се въвежда Новоюлиански календар. Оттогава Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май, а по традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
На 30 март 1990 година Народното събрание обявява празника за официален.
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на българската просвета и култура. Той е бил написан през 1892 година, като автор на текста е Стоян Михайловски. През 1901 година композиторът Панайот Пипков намира стихотворението в учебник и решава да напише музика по него.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
