Църквата чества Успение на Пресвета Богородица – Успение Богородично или Голяма Богородица. Той е един от 12-те големи християнски празници и се отбелязва на 15 август от православни и от католици.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се правят родови срещи – с курбан за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Днес празнуват всички, които носят имената Мария, Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.
