Светът е на крачка от масово изчезване за шести път в историята на планетата. Обикновено това се е дължало на сблъсъци с астеориди. Този път виновник ще бъде човекът.
Има все повече доказателства, че планетата е пред шесто масово изчезване, пише Business Insider.
Вчера специалисти на ООН са публикували обобщение на доклад за биоразнообразието и екосистемите. Включвал е оценка на състоянието на биологичното разнообразие на нашата планета. Заключенията са тревожни.
Между 500 000 и 1 милион растения и животни са на изчезване. Изчислено е, че 40% от земноводните, над 33% от морските бозайници и рифообразуващите корали и поне 10% от насекомите са застрашени. Станало е ясно също, че повече от 500 000 сухоземни видове не разполагат с достатъчно земя, която да обитават и не биха могли да оцелеят.
Докладът е посочил един виновник за тази тревожна статистика – човекът.
„Човешките действия сега заплашват повече видове с глобално изчезване, отколкото някога преди“, се пише в него.
Това е изчерпателен анализ, a данните са обобщени от повече от 15 000 академични доклада и публикации от автори в 50 страни. Работата оценява колко видове са застрашени от изчезване и защо, а също и колко са вече изгубени. Пълният текст се очаква да бъде публикуван по-късно тази година.
„Това е може би дългоочакван доклад, който обединява знаци от всяка страна в света. Наблюдаването на тези понижения в изобилието на видове е нещо като четене на некролози.“ казал Хю Посингам, главен учен от организация „Опазване на природата“.
Хората се променят и то не към добро. Доказателствата са категорични, че човешката дейност е причината толкова много растения и животни да изчезнат. Подчертават се няколко основни фактора за тези спадове в популациите на животни и растения: затоплящата се планета, промени в начина, по който хората гледат стопанства и ловят риби, инвазията на чужди видове и замърсяването.
Според заключенията, 75% от цялата земя на планетата и 66% от океаните са били значително променени от хората. Повече от 85% от влажните зони вече са загубени, а над 79 милиона акра гора са изчезнали само между 2010 и 2015 година. Това несъмнено нарушава естествените местообитания на животните и ускорява степента на изчезване на видовете.
От 1980 г. насам замърсяването с пластмаса се е увеличило десетократно и до 400 милиона тона тежки метали, токсични утайки и промишлени отпадъци се изхвърлят всяка година в океаните и реките.
За капак на всичко това хората отглеждат непознати досега животни, като например мида зебра.
Според Посингам „хората току-що са забравили колко неща получават от природата. Ускоряването на изчезването ще повлияе на глобалната икономика и здравето на всяко човешко същество”.
Пчелите и други насекоми, които опрашват растенията изпълняват решаваща роля в производството на плодове, зеленчуци и ядки. Освен това, те са храна за много видове птици, риби и бозайници, на които пък хората разчитат за да се нахранят.
10% от видовете насекоми са на изчезване. От проучване, публикувано по-рано тази година, стана ясно, че общата маса на всички насекоми на планетата намалява с 2,5% годишно. Ако тази тенденция се запази, на Земята няма да има никакви насекоми до 2119 година.
Авторите на доклада отбелязват, че през последните 50 години човешкото население се е удвоило. За да има повече храна е необходима все повече земя, което пък погубва местообитанията на много видове.
Към момента световното население е около 7,7 милиарда, но ООН очаква този брой да нарасне до 9,8 милиарда за 30 години и да достигне 11,2 милиарда до 2100 година.
Учените предполагат, че тенденцията на изчезване може да бъде обърната или спряна с глобални действия и сътрудничество.
Според тях правителствата трябва да създават и прилагат закони за околната среда, които премахват незаконната сеч и риболов, намаляват замърсяването и помагат на земеделските производители да отглеждат повече храни на по-малко земя.
„Имаме от 10 до 15 години, в които можем да променим това. Не е нужно да спираме хората да ядат или да използват електричество, нито да развъждаме – просто трябва да бъдем по-умни за това как използваме земята, в която живеем.“, казал Посингам.
